¹После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

¹Потом видех, и гле, на небу које беше над главама херувимима показа се над њима као камен сафир на очи као престо.

²И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите [колела] под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

²И проговори човеку обученом у платно, и рече: Уђи међу точкове под херувимима, и узми пуне прегршти жеравице између херувима и разаспи на град. И уђе на моје очи.

³А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

³А херувими стајаху с десне стране дома кад уђе човек, и облак напуни унутрашњи трем.

⁴И Господната слава се издигна от херувимите [та застана] над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

⁴И слава Господња подиже се с херувима на праг од дома, и напуни се дом облака, а трем се напуни светлости славе Господње.

⁵И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.

⁵И лупа крила у херувима чујаше се до спољашњег трема као глас Бога Свемогућег кад говори.

⁶И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите [колела], изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

⁶И кад заповеди човеку обученом у платно говорећи: Узми огња између точкова између херувима; он уђе и стаде код точкова.

⁷И [един] херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе [от него] и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

⁷И један херувим пружи руку своју између херувима к огњу који беше међу херувимима, и узе и метну у прегршти обученом у платно и он прими и изиђе.

⁸А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.

⁸А виђаше се у херувима као рука човечија под крилима.

⁹И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.

⁹И видех, и гле, четири точка код херувима, по један точак код једног херувима, и точкови беху на очи као камен хрисолит.

¹⁰А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.

¹⁰И на очи беху сва четири точка једнака, и као да је точак у точку.

¹¹Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първият следваха го и [другите] без да се обръщат като вървяха.

¹¹Кад иђаху, иђаху сва четири, сваки на своју страну, и идући не скретаху, него куда гледаше глава онамо иђаху и идући не скретаху.

¹²А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, [то ест], колелата на четирите [живи същества], бяха пълни с очи от всяка страна.

¹²А све им тело и леђа и руке и крила и точкови, сва четири точка њихова, беху пуна очију свуда унаоколо.

¹³А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи [колела].

¹³А точкови се зваху како чух: кола.

¹⁴Всяко [от живите същества] имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице човешко; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.

¹⁴А четири лица имаше свака животиња: једно лице херувимско, друго лице човечије и треће лице лавово и четврто лице орлово.

¹⁵И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

¹⁵И подигоше се херувими у вис; то беху исте животиње које видех на реци Хевару.

¹⁶И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.

¹⁶А кад иђаху херувими, иђаху и точкови уз њих, и кад херувими махаху крилима својим да се подигну од земље, точкови се не одмицаху од њих.

¹⁷Когато стояха ония, стояха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на [всяко от] живите същества беше [и в тях].

¹⁷Кад се они устављаху, устављаху се и точкови; а кад се они подизаху, подизаху се и точкови; јер беше дух животињски у њима.

¹⁸Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

¹⁸И слава Господња отиде изнад прага од дома, и стаде над херувиме.

¹⁹Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

¹⁹И херувими махнувши крилима подигоше се од земље преда мном полазећи, и точкови према њима; и стадоше на источним вратима дома Господњег, и слава Бога Израиљевог беше озго над њима.

²⁰Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.

²⁰То беху исте животиње које видех под Богом Израиљевим на реци Хевару, и познах да су херувими.

²¹Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце [се виждаше] под крилата им.

²¹Свака имаше четири лица и четири крила, и као рука човечија беше им под крилима.

²²А колкото за подобието на лицата им, те бяха [същите] лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.

²²И лица им беху иста која видех на реци Хевару; обличја беху иста, исти беху; сваки иђаше право на према се.