¹При това духът ме дигна та ме отнесе на източната порта на Господния дом, която гледа към изток; и ето във входа на портата двадесет и пет мъже, между които видях Яазания Азуровия син и Фелатия Венаиевия син, първенци между людете.

¹Тада ме подиже дух, и однесе ме на источна врата дома Господњег, која гледају на исток, и гле, на вратима беше двадесет и пет људи, и међу њима видех Језанију, сина Азуровог и Фелатију сина Венајиног, поглаваре народне.

²И [Господ] ми рече: Сине човешки, тия са мъжете, които измислюват неправда, и които дават нечестив съвет в тоя град, като казват:

²И рече ми: Сине човечји, ови људи смишљају безакоње, и зло саветују у том граду,

³[Времето] не е близо да съградим къщи; тоя [град] е котел, а ние месо.

³Говорећи: Није близу; да градимо куће; овај је град лонац а ми месо.

⁴Затова пророкувай против тях, пророкувай, сине човешки.

⁴Зато пророкуј против њих, пророкуј, сине човечји.

⁵И Господният Дух слетя върху мене и рече ми: Говори. Така казва Господ: Това е що сте рекли, доме Израилев; Защото Аз зная размишленията на духа ви.

⁵И паде на ме дух Господњи и рече ми: Реци: Овако вели Господ: Доме Израиљев, тако говористе, и знам мисли срца вашег.

⁶Убихте мнозина в тоя град, И напълнихте улиците му със заклани.

⁶Многе побисте у том граду, и напунисте улице њихове побијених.

⁷Затова, така казва Господ Иеова: Избитите от вас, които постлахте всред него, Те са месо, а тоя [град] е котел; Обаче, Аз ще ви извадя изсред него.

⁷Зато овако вели Господ Господ: Које побисте и побацасте усред њега, они су месо, а он је лонац, а вас ћу извести из њега.

⁸От ножа се бояхте; И нож ще докарам върху вас, казва Господ Иеова.

⁸Бојите се мача; мач ћу пустити на вас, говори Господ Господ.

⁹Ще ви извадя изсред [града], И ще ви предам в ръцете на чужденци, И ще извърша съдби всред вас.

⁹И извешћу вас из њега, и даћу вас у руке туђинцима, и извршићу на вама судове.

¹⁰От меч ще паднете; В Израилевите предели ще ви съдя; И ще познаете, че Аз съм Господ.

¹⁰Од мача ћете пасти, на међи Израиљевој судићу вам, и познаћете да сам ја Господ.

¹¹Тоя [град] не ще ви бъде котел, Нито ще бъдете вие месо всред него; В Израилевите предели ще ви съдя;

¹¹Овај град неће вам бити лонац нити ћете ви бити у њему месо; на међи Израиљевој судићу вам.

¹²И ще познаете, че Аз съм Господ; Понеже не ходихте в повеленията Ми, Нито извършихте съдбите Ми, Но постъпвахте според постановленията на околните вам народи.

¹²И познаћете да сам ја Господ, јер по уредбама мојим не ходисте нити законе моје извршавасте, него чинисте по законима тих народа што су око вас.

¹³А като пророкувах, Фелатия Венаиевият син умря. Тогава паднах на лицето си, и като извиках с висок глас рекох: Горко, Господи Иеова! ще довършиш ли Ти останалите от Израиля?

¹³А кад пророковах, умре Фелатија син Венајин; тада падох на лице своје и повиках гласно и рекох: Јаох Господе Господе! Хоћеш ли да истребиш остатак Израиљев?

¹⁴И Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁴А глас Господњи дође ми говорећи:

¹⁵Сине човешки, братята ти, да! твоите братя, сродните ти мъже, и целият Израилев дом, те всички са ония, на които ерусалимските жители рекоха: Отдалечете се от Господа; нам се даде тая земя за владение.

¹⁵Сине човечји, браћа су твоја, браћа твоја, родбина твоја и дом Израиљев васколики, којима говорише Јерусалимљани: Идите далеко од Господа, нама је дата земља у наследство.

¹⁶Затова речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ги преместих далеч между народите, И понеже ги разпръснах по [разни] страни, И съм бил на тях за малко [време] светилище В страните гдето са отишли,

¹⁶Зато реци: Овако вели Господ Господ: Ако их и одагнах далеко међу народе, ако их и расејах по земљама, опет ћу им бити светиња за мало у земљама у које отидоше.

¹⁷Затова речи: Така казва Господ Иеова: Ще ви събера от народите, Ще ви прибера от страните гдето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.

¹⁷Зато реци: Овако вели Господ Господ: Сабраћу вас из народа и покупићу вас из земаља у које се расејасте, и даћу вам земљу Израиљеву.

¹⁸И като дойдат там, Ще махнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.

¹⁸И кад дођу у њу, избациће из ње све гадове њене и све гнусобе њене.

¹⁹Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко {Еврейски: Плътно.} сърце,

¹⁹И даћу им једно срце, и нов дух метнућу у њих, и извадићу из тела њиховог камено срце и даћу им срце месно,

²⁰За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.

²⁰Да би ходили по мојим уредбама и држали моје законе и извршавали их; и биће ми народ, и ја ћу им бити Бог.

²¹А колкото за ония, чието сърце постъпва По гнусните им и мерзостни желания, Ще възвърна постъпките им върху главите им, Казва Господ Иеова.

²¹А којима срце иде по жељи гнусоба њихових и гадова њихових, њихов ћу пут обратити на њихову главу, говори Господ Господ.

²²Тогава херувимите подигнаха крилата си, и колелата [се издигнаха] край тях; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.

²²Потом махнуше херувими крилима својим, и точкови отидоше према њима, и слава Бога Израиљевог беше озго над њима.

²³И Господната слава се издигна изсред града та застана на хълма, който е на изток от града.

²³И подиже се слава Господња исред града, и стаде на гори која је с истока граду.

²⁴И Духът, като ме издигна, отнесе ме чрез видение, с Божия Дух, в Халдейската земя, при пленниците. Тогава видението, което бях видял, си отиде от мене.

²⁴А мене дух подиже и однесе у утвари духом Божјим у Халдејску к робљу: и утвара коју видех отиде од мене.

²⁵После, казах на пленниците всичките думи, които Господ беше ми показал.

²⁵И казах робљу све речи Господње што ми показа.