1Пак дойде към мене Господното слово и рече:
1Опет ми дође реч Господња говорећи:
2Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите?
2Шта хоћете ви који говорите причу о земљи Израиљевој говорећи: Оци једоше кисело грожђе, а синовима трну зуби?
3[Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има [повод] да употребите тая поговорка в Израил.
3Тако ја био жив, говори Господ Господ, нећете више говорити те приче у Израиљу.
4Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.
4Гле, све су душе моје, како душа очева тако и душа синовљева моја је, која душа згреши она ће погинути.
5Но ако е някой праведен и постъпва законно и право,
5Јер ако је ко праведан и чини суд и правду,
6ако не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, когато е в нечистотата си,
6На горама не једе и очију својих не подиже ка гадним боговима дома Израиљевог, и не скврни жене ближњег свог и не иде к жени одвојеној ради нечистоте,
7ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,
7И никоме не чини насиља, залог дужнику свом враћа, ништа не отима, хлеб свој даје гладноме и голога одева,
8ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,
8Не даје на добит и не узима придавка, од неправде устеже руку своју, и право суди између једног човека и другог,
9ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв [човек] е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.
9По уредбама мојим ходи, и држи законе моје творећи истину; тај је праведан, доиста ће живети, говори Господ Господ.
10Ако той роди син разбойник който пролива кръв и върши коя да било от тия работи,
10Ако роди сина лупежа, који би крв проливао или би чинио такво шта,
11и който, [освен че] не изпълнява ни една от тия [длъжности], но и яде по планините и осквернява жената на ближния си,
11А не би чинио све оно, него би јео на горама, и жену ближњег свог скврнио,
12насилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, подига очите си към идолите и прави мерзости,
12Сиромаху и убогоме насиље чинио, отимао шта, залог не би враћао, и ка гадним боговима подизао би очи своје чинећи гад,
13дава с лихва и взема придобивка; такъв [човек] ще живее ли? Няма да живее. Като е сторил всички тия мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.
13Давао би на добит, и узимао придавак; хоће ли тај живети? Неће живети; учинио је све те гадове, доиста ће погинути, крв ће његова на њему бити.
14Но ако тоя роди син който, като гледа всичките грехове, които баща му е сторил, бои се {Или: Внимава.} и не върши такива работи,
14Али гле, ако роди сина који би видео све грехе оца свог што чини, и узео би на ум, те не би чинио онако,
15не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си,
15Не би јео на горама, нити би очију својих подизао ка гадним боговима дома Израиљевог, жене ближњег свог не би скврнио,
16не насилва човека нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия,
16И никоме не би чинио насиља, залог не би узимао и не би ништа отимао, давао би хлеб свој гладноме и голог би одевао,
17не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, извършва съдбите Ми и ходи в повеленията Ми; такъв [човек] няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее.
17Од сиромаха би устезао руку своју, не би узимао добити ни придавка, законе би моје извршио и по уредбама мојим ходио; тај неће погинути за безакоње оца свог, доиста ће живети.
18Баща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие и правил между людете си това, което не е добро, ето, той ще умре за беззаконието си.
18А отац његов, што је чинио насиље, отимао од брата свог и чинио шта није добро у народу свом, гле, он ће погинути за своје безакоње.
19Но вие казвате: Защо не понася синът [наказанието на] бащиното [си] беззаконие? Когато синът е постъпвал законно и право пазил всичките Ми повеления и ги е извършвал, той непременно ще живее.
19Али говорите: Зашто да не носи син безакоње очево? Јер син чини суд и правду, све уредбе моје држи и извршује; доиста ће живети.
20Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе [наказанието на] бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата [наказанието на] синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.
20Која душа згреши она ће умрети, син неће носити безакоње очево нити ће отац носити безакоње синовљево; на праведнику ће бити правда његова, а на безбожнику ће бити безбожност његова.
21Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре.
21Ако ли би се безбожник обратио од свих греха својих које учини, и држао би све уредбе моје и творио суд и правду, доиста ће живети, неће погинути.
22Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее.
22Безакоња његова што их је год учинио неће му се више спомињати, у правди својој коју чини живеће.
23Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?
23Еда ли је мени мило да погине безбожник? Говори Господ, а не да се одврати од путева својих и буде жив?
24Когато, обаче, праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, [тогава] ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре.
24Али кад би се праведник одвратио од правде своје и чинио неправду, и радио по свим гадовима које чини безбожник, хоће ли он живети? Праведна дела његова, шта је год чинио, неће се споменути; за безакоње своје које учини за грех свој којим згреши погинуће.
25Но вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? не са ли криви вашите пътища?
25Још говорите: Није прав пут Господњи. Чујте, доме Израиљев, мој ли пут није прав? Нису ли ваши путеви неправи?
26Когато се отвърне праведният от правдата си и извърши неправда, ще умре за нея; поради неправдата, която е извършил, той ще умре.
26Кад се праведник одврати од правде своје и чини зло и умре за то, умреће за зло своје које учини.
27А пък когато нечестивият се обърне от нечестието, което е извършил, и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си.
27А кад се безбожник одврати од безбожности своје коју је чинио, и чини суд и правду, он ће сачувати у животу душу своју.
28Понеже се е смислил и се е обърнал от всичките престъпления които е сторил, непременно ще живее, няма да умре.
28Јер узевши на ум врати се од свих безакоња својих која учини; доиста ће живети, и неће погинути.
29Но Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? не са ли криви вашите пътища?
29Али дом Израиљев вели: Пут Господњи није прав. Моји ли путеви нису прави? Доме Израиљев, нису ли ваши путеви неправи?
30Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието.
30Зато, доме Израиљев, судићу вам свакоме по путевима његовим, говори Господ; обратите се и прођите се свих греха својих, и неће вам безакоње бити на спотицање.
31Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев?
31Одбаците од себе сва безакоња која чинисте, и начинисте себи ново срце и нов дух; и зашто да мрете? Доме Израиљев.
32Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова върнете се и живейте.
32Јер ми није мила смрт оног који мре, говори Господ Господ; обратите се дакле и будите живи.