¹При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:

¹А ти наричи за кнезовима Израиљевим;

²Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.

²И реци: Шта беше мати твоја? Лавица; међу лавовима лежаше, млад своју међу лавовима храњаше.

³Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.

³И отхрани једно младо своје, и поста лавић, и научив се ловити ждераше људе.

⁴И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.

⁴И чуше народи за њ; ухвати се у јаму њихову, и одведоше га у веригама у земљу мисирску.

⁵А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.

⁵А она кад виде где се надала, али јој нада пропаде, узе једно младо своје, и учини од њега лавића.

⁶И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.

⁶И он идући међу лавовима поста лавић, и научи се ловити и ждераше људе.

⁷Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.

⁷И позна дворе њихове, и пустошаше градове њихове тако да опусте земља и шта је у њој од рике његове.

⁸Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.

⁸И усташе на њ народи из околних земаља, и разапеше му мрежу своју, и ухвати се у јаму њихову.

⁹И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.

⁹И метнуше га у крлетку у веригама, и одведоше га цару вавилонском, и метнуше га у град да му се више не чује глас по горама Израиљевим.

¹⁰Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.

¹⁰Док беше миран, мати твоја беше као винова лоза, посађена крај воде, родна и граната беше од многе воде.

¹¹Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.

¹¹И беху на њој јаки прутови за палицу владалачку, и растом својим узвиси се изнад густих грана, и би наочита висином својом, мноштвом грана својих.

¹²Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.

¹²Али би ишчупана у гневу и на земљу бачена, и устока осуши род њен; поломише се и посушише се јаки прутови њени; огањ их прождре.

¹³А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.

¹³А сада је посађена у пустињи, у земљи сувој и безводној.

¹⁴И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма [вече] в нея жезъл [достатъчно] як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.

¹⁴И изађе огањ из прута грана њених и прождре род њен да нема на њој прута јаког за палицу владалачку. То је нарицање, и биће нарицање.