¹А в седмата година, в петия [месец], на десетия [ден] от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа, и седнаха пред мене.

¹А седме године, петог месеца, дана десетог, дођоше неки од старешина Израиљевих да упитају Господа, и седоше преда мном.

²И Господното слово дойде към мене и рече:

²И дође ми реч Господња говорећи:

³Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и кажи им: Така казва Господ Иеова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? [Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене,

³Сине човечји, кажи старешинама Израиљевим и реци им: Овако вели Господ Господ: Дођосте ли да ме питате? Тако ја жив био, нећете ме питати, говори Господ Господ.

⁴Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш:

⁴Хоћеш ли да им судиш? Хоћеш ли да им судиш? Сине човечји. Покажи им гадове отаца њихових.

⁵Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог, -

⁵И реци им: Овако вели Господ Господ: Ког дана изабрах Израиља и подигох руку своју семену дома Јаковљевог, и показах им се у земљи мисирској, и подигох им руку своју говорећи: Ја сам Господ Бог ваш;

⁶в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя [и ще ги доведа] в земя, която бях промислил за тях, [земя] гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.

⁶Оног дана подигох им руку своју да ћу их одвести из земље мисирске у земљу коју сам пронашао за њих, где тече млеко и мед, која је дика свим земљама.

⁷И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите, [които е поставил] пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ вашият Бог.

⁷И рекох им: Одбаците сваки гадове испред својих очију, и немојте се скврнити о гадне богове мисирске, ја сам Господ Бог ваш.

⁸Те обаче въстанаха против Мене и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, [които бе поставил] пред очите си, нито оставиха египетските идоли. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях всред Египетската земя.

⁸Али се одвргоше од мене, и не хтеше ме послушати, ниједан их не одбаци гадова испред очију својих, и гадних богова мисирских не оставише; зато рекох да ћу излити јарост своју на њих да извршим гнев свој на њима усред земље мисирске.

⁹Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, между които бяха, и пред които им се открих като ги изведох из Египетската земя.

⁹Али имена свог ради, да се не оскврни пред оним народима међу којима беху, пред којима им се показах, учиних да их изведем из земље мисирске.

¹⁰Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята.

¹⁰И изведох их из земље мисирске, и доведох их у пустињу.

¹¹И дадох им повеленията Си и запознах ги със съдбите Си, които като извършва човек, ще живее чрез тях.

¹¹И дадох им уредбе своје, и објавих им законе своје, које ко врши, жив ће бити кроз њих.

¹²Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.

¹²И суботе своје дадох им да су знак између мене и њих да би знали да сам ја Господ који их посвећујем.

¹³Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.

¹³Али се одврже од мене дом Израиљев у пустињи; не ходише по мојим уредбама, и законе моје одбацише, које ко врши живи кроз њих, и суботе моје грдно оскврнише; зато рекох да ћу излити гнев свој на њих у пустињи да их истребим.

¹⁴Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел.

¹⁴Али учиних, имена свог ради, да се не оскврни пред народима пред којима их изведох.

¹⁵При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, [земя] гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни,

¹⁵И ја им још подигох руку своју у пустињи да их нећу одвести у земљу коју им дадох, где тече млеко и мед, која је дика свим земљама;

¹⁶защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им.

¹⁶Јер одбацише моје законе и по уредбама мојим не ходише, и суботе моје оскврнише, јер срце њихово иђаше за гадним боговима њиховим.

¹⁷Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.

¹⁷Али их пожали око моје, те их не истребих, и не затрх их у пустињи.

¹⁸И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им.

¹⁸Него рекох синовима њиховим у пустињи: Не идите по уредбама отаца својих и не држите њихове законе, и не скврните се гадним боговима њиховим.

¹⁹Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги;

¹⁹Ја сам Господ Бог ваш, по мојим уредбама ходите, и моје законе држите и извршујте;

²⁰освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.

²⁰И суботе моје светкујте да су знак између мене и вас, да знате да сам ја Господ Бог ваш.

²¹Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията Ми, нито опазиха съдбите Ми да ги вършат, които ако извършва човек ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.

²¹Али се одвргоше од мене и синови, не ходише по мојим уредбама, и законе моје не држаше да их извршују, које ко врши живи кроз њих; суботе моје оскврнише; зато рекох да ћу излити јарост своју на њих и навршити гнев свој на њима у пустињи.

²²Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.

²²Али повратих руку своју и учиних имена свог ради да се не оскврни пред народима пред којима их изведох.

²³При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по [разни] страни,

²³И ја им још подигох руку своју у пустињи да ћу их расејати по народима и разасути по земљама.

²⁴защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им.

²⁴Јер законе моје не извршаваше и уредбе моје одбацише и суботе моје оскврнише, и очи им гледаху за гадним боговима отаца њихових.

²⁵Затова и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят,

²⁵Зато им и ја дадох уредбе не добре и законе кроз које неће живети.

²⁶и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха [през огън] всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.

²⁶И оскврних их даровима њиховим што пропуштаху кроз огањ све што отвори материцу, да их потрем, да познаду да сам ја Господ.

²⁷Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.

²⁷Зато говори дому Израиљевом, сине човечји, и кажи им: Овако вели Господ Господ: Још ме и овим ружише оци ваши чинећи ми безакоње:

²⁸Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си и там изливаха възлиянията си.

²⁸Кад их одведох у земљу, за коју подигох руку своју да ћу им је дати, где год видеше висок хум и дрво гранато, онде приносише своје жртве и стављаше своје даре, којима дражаху, и меташе мирисе своје угодне, и онде лише наливе своје.

²⁹Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама {Езическо име за високо място.} и до днес?

²⁹И рекох им: Шта је висина, на коју идете? И опет се зове висина до данас.

³⁰Затова, кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им,

³⁰Зато реци дому Израиљевом: Овако вели Господ Господ: Не скврните ли се на путу отаца својих? И за гадовима њиховим не курвате ли се?

³¹и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и привеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? [Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене.

³¹И приносећи даре своје, проводећи синове своје кроз огањ не скврните ли се о све гадне богове своје до данас, и мене ли ћете питати, доме Израиљев? Тако ја жив био, говори Господ Господ, нећете ме питати.

³²И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на [другите] страни; ще служим на дървета и на камъни.

³²А шта мислите, неће бити никако, што говорите: Бићемо као народи, као племена по земљама, служећи дрвету и камену.

³³[Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас.

³³Тако ја био жив, говори Господ Господ, руком крепком и мишицом подигнутом и изливеним гневом цароваћу над вама.

³⁴Като ви изведа измежду племената, и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост,

³⁴И извешћу вас из народа, и сабраћу вас из земаља по којима сте расејани, руком крепком и мишицом подигнутом и изливеним гневом.

³⁵ще ви заведа в пустинята на [заточение между] племената, и там ще се съдя с вас лице с лице.

³⁵И одвешћу вас у пустињу тих народа, и онде ћу се судити с вама лицем к лицу.

³⁶Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Иеова.

³⁶Како сам се судио с оцима вашим у пустињи земље мисирске, тако ћу се судити с вама, говори Господ Господ.

³⁷Ще ви прекарам под жезъла, и ще ви заведа във връзките на завета.

³⁷И пропустићу вас испод штапа и довести вас у свезе заветне.

³⁸И ще изчистя отсред вас бунтовниците и ония, които вършат престъпления против Мене; ще ги извадя из земята, гдето пришелствуват; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.

³⁸И одлучићу између вас одметнике и који одустају мене; извешћу их из земље где су дошљаци, али неће ући у земљу Израиљеву, и познаћете да сам ја Господ.

³⁹А вие, доме Израилев, така казва Господ Иеова: Ако не искате да слушате Мене, идете, служете и за напред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече светото Ми име с даровете си и с идолите си.

³⁹Ви, дакле, доме Израиљев, овако вели Господ Господ: Идите, служите сваки гадним боговима својим и у напредак, кад нећете да ме слушате; али имена мог светог не скврните више даровима својим и гадним боговима својим.

⁴⁰Защото на Моя свет хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Иеова, там целият Израилев дом, всичките в страната, ще Ми служат; там ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща.

⁴⁰Јер на мојој гори светој, на високој гори Израиљевој, говори Господ Господ, онде ће ми служити сав дом Израиљев, колико их год буде у земљи, онде ће ми бити мили и онде ћу искати приносе ваше и првине од дарова ваших са свим светим стварима вашим.

⁴¹Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте разпръснати; и ще се осветя във вас пред народите.

⁴¹Мили ћете ми бити с угодним мирисом, кад вас изведем из народа и саберем вас из земаља у које сте расејани; и бићу посвећен у вама пред народима.

⁴²И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви.

⁴²И познаћете да сам ја Господ кад вас доведем у земљу Израиљеву, у земљу за коју подигох руку своју да ћу је дати оцима вашим.

⁴³Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте.

⁴³И онде ћете се опоменути путева својих и свих дела својих, којима се оскврнисте, и сами ћете себи бити мрски за сва зла своја која чинисте.

⁴⁴И ще познаете, че Аз съм Господ, когато [така] постъпя с вас заради името Си, [а] не според злите ви постъпки, нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Иеова.

⁴⁴И познаћете да сам ја Господ кад вам учиним ради имена свог; не по вашим злим путевима нити по опаким делима вашим, доме Израиљев, говори Господ Господ.

⁴⁵И Господното слово дойде към мене и рече:

⁴⁵[21:1] Опет ми дође реч Господња говорећи:

⁴⁶Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне [словото ти] към юг и пророкувай против леса на южното поле.

⁴⁶[21:2] Сине човечји, окрени лице своје на југ и покапљи према југу, и пророкуј на шуму у јужном пољу.

⁴⁷Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяко зелено дърво в тебе, и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север.

⁴⁷[21:3] И реци шуми јужној: Чуј реч Господњу, овако вели Господ Господ, ево ја ћу распалити у теби огањ који ће прождрети у теби свако дрво зелено и свако дрво суво; пламен разгорели неће се угасити, и изгореће од њега све од југа до севера.

⁴⁸Всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне.

⁴⁸[21:4] И свако ће тело видети да сам ја запалио; неће се угасити.

⁴⁹Тогава рекох: Горко, Господи Иеова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?

⁴⁹[21:5] А ја рекох: Јаох Господе Господе, они говоре за ме: Не говори ли тај саме приче?