¹И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.

¹И рече ми: Сине човечји, устани на ноге да говорим с тобом.

²И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.

²И уђе у ме дух кад ми проговори, и постави ме на ноге, и слушах Оног који ми говораше.

³И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите [думи] дори до тоя днешен ден.

³И рече ми: Сине човечји, ја те шаљем к синовима Израиљевим, к народима одметничким, који се одметнуше мене; они и оци њихови бише ми неверни до овог дана.

⁴Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.

⁴К синовима тврдог образа и упорног срца шаљем те ја, па им реци: Тако вели Господ;

⁵И, послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.

⁵И послушали или не послушали, јер су дом одметнички, нека знају да је пророк био међу њима.

⁶И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.

⁶И ти, сине човечји, не бој их се нити се бој њихових речи, што су ти упорни и као трње и живиш међу скорпијама; не бој се њихових речи и не плаши се од њих што су дом одметнички.

⁷И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.

⁷Него им кажи речи моје, послушали или не послушали, јер су одметници.

⁸Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.

⁸Али ти, сине човечји, слушај шта ћу ти казати, не буди непокоран као тај дом непокорни; отвори уста, и поједи шта ћу ти дати.

⁹И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга,

⁹И погледах, а то рука пружена к мени, и гле, у њој савијена књига.

¹⁰И Той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.

¹⁰И разви је преда мном, и беше исписана изнутра и споља, и беше у њој написан плач и нарицање и јаох.