¹В тридесетата година, четвъртия [месец], на петия [ден] от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.

¹Године тридесете, месеца четвртог, петог дана, кад бејах међу робљем на реци Хевару, отворише се небеса, и видех утваре Божје.

²На петия [ден] от месеца в тая година, [която бе] петата от пленяването на цар Иоахина,

²Петог дана тог месеца, пете године од како се зароби цар Јоахин,

³Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.

³Дође реч Господња Језекиљу сину Вузијевом, свештенику, у земљи халдејској на реци Хевару, и онде дође рука Господња нада њ.

⁴Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него [се виждаше] нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.

⁴И видех, и гле, силан ветар долажаше од севера, и велик облак и огањ који се разгореваше, и око њега светлост, а исред огња као јака светлост;

⁵Отсред него [се виждаше] и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.

⁵Исред њега још као четири животиње, које на очи беху налик на човека;

⁶Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.

⁶И у сваке беху четири лица, и четири крила у сваке;

⁷Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.

⁷И ноге им беху праве, а у стопалу беху им ноге као у телета; и севаху као углађена бронза.

⁸И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха [така]:

⁸И руке им беху човечје под крилима над четири стране, и лица им и крила беху на четири стране.

⁹крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

⁹Састављена им беху крила једно с другим; и не окретаху се идући, него свака иђаше на према се.

¹⁰А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

¹⁰И лице беше у све четири лице човечје и лице лавово с десне стране, а с леве стране лице волујско и лице орлово у све четири.

¹¹И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две [крила] на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,

¹¹И лица им и крила беху раздељена озго; у сваке се два крила састављаху једно с другим, а два покриваху им тело.

¹²И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, [там] вървяха; като вървяха не се обръщаха.

¹²И свака иђаше право на према се; иђаху куда дух иђаше, и не окретаху се идући.

¹³А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.

¹³И на очи беху те животиње као живо угљевље, гораху на очи као свеће; тај огањ пролажаше између животиња и светљаше се, и из огња излажаше муња.

¹⁴И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.

¹⁴И животиње трчаху и враћаху се као муња.

¹⁵А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

¹⁵И кад гледах животиње, гле, точак један беше на земљи уза сваку животињу према четири лица њихова.

¹⁶Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.

¹⁶Обличјем и направом беху точкови као боје хрисолитове, и сва четири беху једнака, и обличјем и направом беху као да је један точак у другом.

¹⁷Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.

¹⁷Кад иђаху, иђаху сва четири сваки на своју страну, и идући не скретаху.

¹⁸А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.

¹⁸И наплаци им беху високи страхота; и беху наплаци пуни очију унаоколо у сва четири.

¹⁹И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

¹⁹И кад иђаху животиње, иђаху и точкови уз њих; и кад се животиње подизаху од земље, подизаху се и точкови.

²⁰Гдето имаше да иде духът, [там] вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на [всяко от] живите същества [беше и] в колелата [му].

²⁰Куда дух иђаше, онамо иђаху, и подизаху се точкови према њима, јер дух животињски беше у точковима.

²¹Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на [всяко от] живите същества беше [и] в колелата му.

²¹Кад оне иђаху, иђаху и они; и кад оне стајаху, стајаху и они; и кад се оне подизаху од земље, подизаху се и точкови према њима, јер дух животињски беше у точковима.

²²А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.

²²А над главама животињама беше као небо, по виђењу као кристал, страшно, разастрто озго, над главама њиховим.

²³А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко [същество] имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.

²³А под тим небом беху им крила пружена, једно према другом, а два крила свакој покриваху тело.

²⁴И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.

²⁴И чух хуку крила њихових кад иђаху као да беше хука велике воде, као глас Свемогућег и као граја у логору; и кад стајаху, спуштаху крила.

²⁵И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.

²⁵И кад ставши спуштаху крила, чујаше се глас озго из неба, које беше над главама њиховим.

²⁶И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек [седящ] на него на високо.

²⁶И озго на оном небу што им беше над главама, беше као престо, по виђењу као камен сафир, и на престолу беше по обличју као човек.

²⁷И видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.

²⁷И видех као јаку светлост, и у њој унутра као огањ наоколо, од бедара горе, а од бедара доле видех као огањ и светлост око њега.

²⁸Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.

²⁸Као дуга у облаку кад је киша, таква на очи беше светлост унаоколо. То беше виђење славе Божје на очима; и кад видех, падох на лице своје, и чух глас Некога који говораше.