¹Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

¹Опомени се, Господе, шта нас задеси; погледај и види срамоту нашу.

²Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

²Наследство наше привали се туђинцима, домови наши иностранцима.

³Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

³Постасмо сироте, без оца, матере наше као удовице.

⁴Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

⁴Своју воду пијемо за новце, своја дрва купујемо.

⁵Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

⁵На врату нам је јарам, и гоне нас; уморени немамо одмора.

⁶Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

⁶Пружамо руку к Мисирцима и Асирцима, да се наситимо хлеба.

⁷Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

⁷Оци наши згрешише, и нема их, а ми носимо безакоња њихова.

⁸Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

⁸Робови нам господаре, нема никога да избави из руку њихових.

⁹Добиваме хляба си с [опасност за] живота си Поради меча, [който ограбва] в пустинята.

⁹Са страхом за живот свој од мача у пустињи доносимо себи хлеб.

¹⁰Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

¹⁰Кожа нам поцрне као пећ од љуте глади.

¹¹Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

¹¹Срамоте жене на Сиону и девојке по градовима Јудиним.

¹²Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

¹²Кнезове вешају својим рукама, не поштују лице старачко.

¹³Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под [товара на] дървата.

¹³Младиће узимају под жрвње, и деца падају под дрвима.

¹⁴Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

¹⁴Стараца нема више на вратима, ни младића на певању.

¹⁵Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

¹⁵Неста радости срцу нашем, игра наша претвори се у жалост.

¹⁶Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

¹⁶Паде венац с главе наше; тешко нама, што згрешисмо!

¹⁷Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

¹⁷Стога је срце наше жалосно, стога очи наше потамнеше,

¹⁸Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

¹⁸Са горе Сиона, што опусте, и лисице иду по њој.

¹⁹Ти, Господи, седиш [като Цар] до века; Престолът Ти е из род в род.

¹⁹Ти, Господе, остајеш довека, престо Твој од колена до колена.

²⁰Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

²⁰Зашто хоћеш да нас заборавиш довека, да нас оставиш задуго?

²¹Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

²¹Обрати нас, Господе, к себи, и обратићемо се; понови дане наше како беху пре.

²²Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

²²Јер еда ли ћеш нас сасвим одбацити и гневити се на нас веома?