¹И като настъпи седмият месец, и израилтяните бяха в градовете, людете се събраха като един човек в Ерусалим.

¹А кад дође седми месец и синови Израиљеви беху у својим градовима, сабра се народ једнодушно у Јерусалим.

²Тогава стана Исус, Иоседековият син, с братята си свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, та издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него, според предписаното в закона на Божия човек Моисей.

²Тада уста Исус, син Јоседеков с браћом својом свештеницима и Зоровавељ син Салатилов с браћом својом, и изградише олтар Бога Израиљевог да приносе на њему жртве паљенице како пише у закону Мојсија човека Божијег.

³И понеже се бояха от людете на ония места, поставиха олтара на мястото му, и принасяха върху него всеизгаряния Господу, всеизгаряния заран и вечер.

³И подигоше олтар на месту његовом, ако и беху у страху од народа земаљских; и приносише на њему жртве паљенице Господу, жртве паљенице јутром и вечером;

⁴И пазиха празника на шатроразпъването, според предписаното, и [принасяха] ежедневните всеизгаряния на брой както бе наредено, според определеното за всеки ден,

⁴И празноваше празник сеница, како је писано, приносећи жртве паљенице сваки дан на број како је уређено за сваки дан.

⁵и от тогава на сетне и постоянните всеизгаряния, и [приносите] по новолунията и по всичките осветени Господни празници, както и тия на всекиго, който би принесъл доброволен принос Господу.

⁵А потом приносише жртву паљеницу свагдашњу, и на младине и на све празнике Господње освећене и од сваког који драговољно приношаше принос Господу.

⁶От първия ден на седмия месец почнаха да принасят всеизгаряния Господу; но основите на Господния храм не бяха още положени.

⁶Од првог дана месеца седмог почеше приносити жртве паљенице Господу, а дом Господњи још не беше основан.

⁷И дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и на тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето при Иопия, според както персийският цар Кир беше им позволил.

⁷И дадоше новце каменарима и дрводељама, и храну и пиће и уље Сидоњанима и Тирцима да довозе дрва кедрова с Ливана у море јопско, како им беше пустио Кир, цар персијски.

⁸И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим, Зоровавел Салатииловият син, Исус Иоседековият син и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, почнаха [да работят;] и поставиха левитите, от двадесет годишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.

⁸И друге године по повратку њиховом к дому Божијем у Јерусалим, другог месеца, почеше Зоровавељ син Салатилов и Исус син Јоседеков и остала браћа њихова, свештеници и Левити, и сви који дођоше из ропства у Јерусалим и поставише Левите од двадесет година и више да настоје над послом око дома Господњег.

⁹И Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда, станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; [също и] синовете на Инадада, с техните синове и братя левитите.

⁹И би постављен Исус и синови његови и браћа његова, и Кадмило и синови његови, синови Јудини, заједно да настоје над посленицима у дому Божијем, и синови Инададови и њихови синови и браћа њихова Левити.

¹⁰И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давида.

¹⁰И кад зидари полагаху темељ цркви Господњој, поставише свештенике обучене с трубама и Левите синове Асафове с кимвалима да хвале Господа по уредби Давида цара Израиљевог.

¹¹И пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодаряха защото е благ, защото е до века милостта Му към Израиля. И всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа, понеже основите на Господния дом бидоха положени.

¹¹И певаху наизменце хвалећи и славећи Господа: Јер је до века милост Његова над Израиљем. И сав народ подвикиваше гласно хвалећи Господа што се осниваше дом Господњи.

¹²Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините [домове], старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас като се основаваше тоя дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;

¹²А многи од свештеника и Левита и главара домова отачких, старци који беху видели пређашњи дом, плакаху гласно гледајући овај дом који се осниваше, а многи опет подвикиваху од радости,

¹³така щото людете не можаха да различават гласа на веселото възклицание от гласа на плача на людете; защото людете възклицаваха със силен глас, и гласът се чуваше на далеч.

¹³Те народ не могаше разазнати вику радосну од вике плачне у народу, јер народ подвикиваше гласно, и вика се чујаше далеко.