¹Тогава цар Дарий издаде указ, та претърсиха в помещенията на архивите, гдето се полагаха съкровищата във Вавилон;

¹Тада цар Дарије заповеди те тражише у књижици где се остављаше благо у Вавилону.

²и намери се в Ахмета, в палата, който е в областта на мидяните, един свитък, в който имаше един такъв летопис: -

²И нађоше у Ахмети у двору царском у земљи мидској књигу у којој беше записан овај спомен.

³В първата година на цар Кира, цар Кир издаде указ [както следва]: За Божия дом в Ерусалим: Нека се построи домът, мястото гдето се принасят жертви, и да се положат здраво основите му; височината му да бъде шестдесет лакътя, широчината му шестдесет лакътя,

³Прве године цара Кира заповеди цар Кир: Дом Божји у Јерусалиму да се сазида да буде место где ће се приносити жртве, и темељи да му се изидају, да буде висок шездесет лаката и широк шездесет лаката.

⁴с три реда големи камъни и един ред нови дървета; и разноските да се дадат от царския дом.

⁴Три реда да буду од камења великог и један ред од дрвета новог, а трошак да се даје из царског дома.

⁵Също и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор взе от храма, който бе в Ерусалим, та ги донесе във Вавилон, нека се дадат назад и да се повърнат на храма в Ерусалим, всяка на мястото си, и да се положат в Божия дом.

⁵И судови дома Божијег златни и сребрни што Навуходоносор беше узео из цркве јерусалимске и донео у Вавилон, да се врате и опет однесу у цркву јерусалимску на своје место и да се оставе у дому Божијем.

⁶Сега, прочее, областни управителю отвъд реката Татанае, Сетар-вознае, и съслужителите ви афарсахците, които сте отвъд реката, отдалечете се от там.

⁶Зато Татнају управитељу с оне стране реке, Сетар-Воснају с друговима својим Афарсашанима који сте с оне стране реке, уклоните се одатле.

⁷Не спъвайте работата по тоя Божий дом; областният управител на юдеите и старейшините на юдеите нека построят тоя Божия дом на мястото му.

⁷Оставите нека се гради тај дом Божји, управитељ јудејски и старешине њихове нека зидају тај дом Божји на месту његовом.

⁸При туй, относно онова, що трябва да направите за тия старейшини на юдеите, за построяването на тоя Божий дом, издавам указ да се дадат незабавно от царския имот, от данъка на [жителите] отвъд реката, разноските на тия човеци, за да не бъдат възпрепятствувани.

⁸Још заповедам шта ћете чинити старешинама јудејским да би се сазидао тај дом Божји; од блага царског, од доходака с оне стране реке, да се даје без оклевања трошак оним људима да се не заустављају.

⁹И каквото би им потрябвало, било телци, овни, или агнета, за всеизгарянията на небесния Бог, [тоже] жито, сол, вино, или дървено масло, според искането на свещениците, които са в Ерусалим, нека им се дават всеки ден непременно,

⁹И шта треба, било јунаца или овнова или јагањаца за жртве паљенице Богу небеском, или пшенице, соли, вина и уља, како кажу свештеници јерусалимски, да им се даје сваки дан без одгађања,

¹⁰за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог, и да се молят за живота на царя и на синовете му.

¹⁰Да приносе мирисне жртве Богу небеском и да се моле за живот царев и синова његових.

¹¹Издавам още и указ, щото на всеки, който би изменил тая заповед, по тая причина, да се изкърти греда от къщата му та да се изправи, и той да се обеси на нея, и къщата му да стане на бунище.

¹¹Још заповедам: Ко би учинио другачије, из његове куће да се узме брвно и пободе, и он на њему да се погуби, и његова кућа да буде буњиште за то.

¹²И Бог, Който е настанил името Си там, нека изтреби всички царе и племена, които биха прострели ръка, за да изменят [тая заповед], та да се събори тоя Божий дом, който е в Ерусалим. Аз Дарий издадох указа; нека се изпълни незабавно.

¹²И Бог који је онде настанио име своје, да обори сваког цара и сваки народ који би дигао руку да промени ово и раскопа тај дом Божји у Јерусалиму. Ја Дарије заповедам ово, одмах да се изврши.

¹³Тогава областният управител отсам реката Татанае, и Сетар-вознай, и съслужителите им направиха незабавно така както бе заповядано от цар Дария.

¹³Тада Татнај управитељ с оне стране реке, Сетар-Воснај и другови њихови учинише одмах како заповеди Дарије.

¹⁴И юдейските старейшини градяха успешно, [насърчавани] чрез пророкуването на пророк Агея и на Захария, Идовия син. Те градиха и свършиха, според заповедта на Израилевия Бог, и според указа на персийския цар Кир, и Дарий, и Артаксеркс.

¹⁴И старешине јудејске зидаше и напредоваше по пророштву Агеја пророка и Захарије сина Идовог, зидаше и довршише по заповести Бога Израиљевог и по заповести Кира и Дарија и Артаксеркса, цара персијског.

¹⁵Така тоя дом се свърши на третия ден от месец Адар, в шестата година от царуването на цар Дария.

¹⁵И сврши се тај дом до трећег дана месеца Адара шесте године царовања цара Дарија.

¹⁶И израилтяните, свещениците, левитите и останалите от завърналите се от плена, пазиха с веселие посвещението на тоя Божий дом.

¹⁶И синови Израиљеви, свештеници и Левити и остали између оних који се вратише из ропства посветише тај дом Божји радујући се.

¹⁷За посвещението на тоя Божий дом принесоха сто юнеца, двеста овена и четиристотин агнета, а в принос за грях за целия Израил, дванадесет козела, според числото на Израилевите племена,

¹⁷И принесоше на посвећење тог дома Божијег сто јунаца, двеста овнова, четири стотине јагањаца и дванаест јараца на жртву за грех за свега Израиља према броју племена Израиљевих.

¹⁸И поставиха свещениците в чиновете им, и левитите в отредите им, за Божията служба, която се върши в Ерусалим, според предписаното в Моисеевата книга.

¹⁸И поставише свештенике по редовима њиховим и Левите по редовима њиховим да служе Богу у Јерусалиму како је написано у књизи Мојсијевој.

¹⁹И завърналите се от плена направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец;

¹⁹Потом славише који се вратише из ропства пасху четрнаестог дана првог месеца.

²⁰защото свещениците и левитите бяха се очистили единодушно, та те всички бяха чисти; [и левитите] заклаха пасхата за всички завърнали се от плена, и за братята си свещениците, и за себе си.

²⁰Јер се очистише и свештеници и Левити, те беху сви чисти, и клаше пасху за све који се вратише из ропства и за браћу своју свештенике и за себе саме.

²¹И завърналите се от плена израилтяни, и всички, които се бяха отлъчили от нечистотата на народите на земята [и се бяха присъединили] към тях, за да търсят Господа Израилевия Бог, ядоха [пасхата],

²¹И једоше синови Израиљеви који се вратише из ропства и сви који се од нечистоте народа земаљских одвојише к њима да траже Господа Бога Израиљевог.

²²и пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с веселие; защото Господ ги развесели, като бе обърнал към тях сърцето на асирийския цар, за да укрепи ръцете им в делото на дома на Бога, Израилевия Бог.

²²И празноваше празник пресних хлебова седам дана веселећи се; јер их развесели Господ и обрати срце цара асирског к њима да укрепи руке њихове у послу око дома Бога, Бога Израиљевог.