¹След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, [дойде] Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,

¹А после ових ствари за царовања Артаксеркса, цара персијског, Јездра, син Сераје сина Азарије, сина Хелкије,

²син на Селума, син на Садока син на Ахитова,

²Сина Салума, сина Садока, сина Ахитова,

³син на Амария, син на Азария син на Мераиота,

³Сина Амарије, сина Азарије, сина Мерајота,

⁴син на Зария, син на Озия, син на Вукия,

⁴Сина Зераје, сина Озије, сина Вукија,

⁵син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.

⁵Сина Авузије, сина Финеса, сина Елеазара, сина Арона поглавара свештеничког,

⁶Тоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него [за добро].

⁶Тај Јездра врати се из вавилонске, а беше књижевник вешт закону Мојсијевом, који даде Господ Бог Израиљев, и цар му даде све што заиска, јер рука Господа Бога његовог беше над њим,

⁷Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.

⁷И вратише се у Јерусалим неки синови Израиљеви и свештеници и Левити и певачи и вратари и Нетинеји седме године цара Артаксеркса.

⁸[Ездра] стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.

⁸А дође у Јерусалим петог месеца седме године тог цара.

⁹Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден, от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

⁹Јер првог дана првог месеца пође из вавилонске, а првог дана петог месеца дође у Јерусалим, јер добра рука Бога његовог беше над њим.

¹⁰Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.

¹⁰Јер Јездра беше управио срце своје да истражује закон Господњи и да га извршује и да учи Израиља уредбама и законима.

¹¹А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника [вещ] в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля: -

¹¹А ово је препис од књиге коју даде цар Артаксерксо Јездри свештенику књижевнику вештом стварима што је заповедио Господ и уредбама Његовим у Израиљу:

¹²Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника [вещ] в закона на небесния Бог, съвършен [мир], и прочее.

¹²Артаксерксо цар над царевима Јездри свештенику, књижевнику вештом у закону Бога небеског, свако добро; тада и тада.

¹³Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.

¹³Ја заповедам: Ко год у мом царству од народа Израиљевог и од свештеника његових и Левита хоће од своје воље да иде с тобом у Јерусалим, нек иде.

¹⁴Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,

¹⁴Јер се шаљеш од цара и од седам саветника његових да надгледаш Јудеју и Јерусалим по закону Бога свог који ти је у рукама,

¹⁵и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,

¹⁵И да однесеш сребро и злато што цар и саветници његови драговољно приносе Богу Израиљевом, коме је стан у Јерусалиму,

¹⁶както и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,

¹⁶И све сребро и злато што накупиш у својој земљи вавилонској с драговољним прилозима које народ и свештеници драговољно приложе на дом Бога свог у Јерусалиму.

¹⁷затова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.

¹⁷Па одмах за те новце купи јунце и овнове и јагањце с даровима њиховим и наливима њиховим, и принеси их на олтару дома Бога нашег у Јерусалиму.

¹⁸И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.

¹⁸И шта се теби и браћи твојој свиди учинити с осталим сребром и златом, учините по вољи Бога свог.

¹⁹И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.

¹⁹И судови који су ти дати за службу у дому Бога твог, остави пред Богом у Јерусалиму.

²⁰И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.

²⁰И шта би још требало дому Бога твог, те би ваљало дати, подај из царске ризнице.

²¹И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът [вещ] в закона на небесния Бог, да се дава веднага,

²¹И још заповедам ја, цар Артаксерксо свим ризничарима с оне стране реке, да шта год заиште од вас Јездра свештеник, књижевник вешти закону Бога небеског, одмах да се учини,

²²до сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено [количество] сол.

²²До сто таланата сребра и до сто кора пшенице и до сто вата вина и до сто вата уља, а соли без мере,

²³Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.

²³Шта год заповеди Бог небески, одмах да се учини за дом Бога небеског, да не дође гнев на царство, на цара и на синове његове.

²⁴При това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност.

²⁴И још вам јављамо да се ни од једног између свештеника и Левита и певача и вратара и Нетинеја и других слуга тог дома Божијег не сме узимати данак ни порез ни царина.

²⁵И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.

²⁵А ти, Јездра, по мудрости Бога свог која ти је дата постави управитеље и судије да суде свему народу што је с оне стране реке између свих који знају закон Бога твог, и ко не зна, учите га.

²⁶И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.

²⁶А ко не би извршавао закон Бога твог и закон царев, одмах да му се суди, било да се погуби или да се прогна или да се оглоби или да се баци у тамницу.

²⁷Благословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава [мисъл] в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,

²⁷Благословен да је Господ Бог отаца наших, који даде то цару у срце да украси дом Господњи у Јерусалиму,

²⁸и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене [за добро], аз се ободрих, и събрах от Израиля [някои] по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.

²⁸И даде ми, те нађох милост пред царем и саветницима његовим и пред свим силним кнезовима царевим. И ја се ослободих, јер рука Господа Бога мог беше нада мном, и скупих главаре из Израиља да иду са мном.