¹В начало Бог създаде небето и земята.

¹У почетку створи Бог небо и земљу.

²А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

²А земља беше без обличја и пуста, и беше тама над безданом; и дух Божји дизаше се над водом.

³И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

³И рече Бог: Нека буде светлост. И би светлост.

⁴И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

⁴И виде Бог светлост да је добра; и растави Бог светлост од таме.

⁵И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

⁵И светлост назва Бог дан, а таму назва ноћ. И би вече и би јутро, дан први.

⁶И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.

⁶Потом рече Бог: Нека буде свод посред воде, да раставља воду од воде.

⁷И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.

⁷И створи Бог свод, и растави воду под сводом од воде над сводом; и би тако.

⁸И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

⁸А свод назва Бог небо. И би вече и би јутро, дан други.

⁹И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.

⁹Потом рече Бог: Нека се сабере вода што је под небом на једно место, и нека се покаже суво. И би тако.

¹⁰И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.

¹⁰И суво назва Бог земља, а зборишта водена назва мора; и виде Бог да је добро.

¹¹И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.

¹¹Опет рече Бог: Нека пусти земља из себе траву, биље, што носи семе, и дрво родно, које рађа род по својим врстама, у коме ће бити семе његово на земљи. И би тако.

¹²Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.

¹²И пусти земља из себе траву, биље, што носи семе по својим врстама, и дрво, које рађа род, у коме је семе његово по његовим врстама. И виде Бог да је добро.

¹³И стана вечер, и стана утро, ден трети.

¹³И би вече и би јутро, дан трећи.

¹⁴И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;

¹⁴Потом рече Бог: Нека буду видела на своду небеском, да деле дан и ноћ, да буду знаци временима и данима и годинама;

¹⁵и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.

¹⁵И нека светле на своду небеском, да обасјавају земљу. И би тако.

¹⁶Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.

¹⁶И створи Бог два видела велика: видело веће да управља даном, и видело мање да управља ноћу, и звезде.

¹⁷И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,

¹⁷И постави их Бог на своду небеском да обасјавају земљу.

¹⁸да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.

¹⁸И да управљају даном и ноћу, и да деле светлост од таме. И виде Бог да је добро.

¹⁹И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.

¹⁹И би вече и би јутро, дан четврти.

²⁰И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

²⁰Потом рече Бог: Нека врве по води живе душе, и птице нека лете изнад земље под свод небески.

²¹И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.

²¹И створи Бог китове велике и све живе душе што се мичу, што проврвеше по води по врстама својим, и све птице крилате по врстама њиховим. И виде Бог да је добро;

²²И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.

²²И благослови их Бог говорећи: Рађајте се и множите се, и напуните воду по морима, и птице нека се множе на земљи.

²³И стана вечер, и стана утро, ден пети.

²³И би вече и би јутро, дан пети.

²⁴И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.

²⁴Потом рече Бог: Нека земља пусти из себе душе живе по врстама њиховим, стоку и ситне животиње и звери земаљске по врстама њиховим. И би тако.

²⁵Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.

²⁵И створи Бог звери земаљске по врстама њиховим, и стоку по врстама њеним, и све ситне животиње на земљи по врстама њиховим. И виде Бог да је добро.

²⁶И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

²⁶Потом рече Бог: Да начинимо човека по свом обличју, као што смо ми, који ће бити господар од риба морских и од птица небеских и од стоке и од целе земље и од свих животиња што се мичу по земљи.

²⁷И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

²⁷И створи Бог човека по обличју свом, по обличју Божјем створи га; мушко и женско створи их.

²⁸И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

²⁸И благослови их Бог, и рече им Бог: Рађајте се и множите се, и напуните земљу, и владајте њом, и будите господари од риба морских и од птица небеских и од свих звери што се миче по земљи.

²⁹И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.

²⁹И још рече Бог: Ево, дао сам вам све биље што носи семе по свој земљи, и сва дрвета родна која носе семе; то ће вам бити за храну.

³⁰А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, [давам], всяка зелена трева за храна; и стана така.

³⁰А свим зверима земаљским и свим птицама небеским и свему што се миче на земљи и у чему има душа жива, дао сам сву траву да једу. И би тако.

³¹И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

³¹Тада погледа Бог све што је створио, и гле, добро беше веома. И би вече и би јутро, дан шести.