¹Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.

¹Тако се доврши небо и земља и сва војска њихова.

²И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.

²И сврши Бог до седмог дана дела своја, која учини; и почину у седми дан од свих дела својих, која учини;

³И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, [от всичко], което Бог беше създал и сътворил.

³И благослови Бог седми дан, и посвети га, јер у тај дан почину од свих дела својих, која учини;

⁴Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

⁴То је постање неба и земље, кад посташе, кад Господ Бог створи земљу и небо,

⁵А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

⁵И сваку биљку пољску, докле је још не беше на земљи, и сваку травку пољску, докле још не ницаше; јер Господ Бог још не пусти дажда на земљу, нити беше човека да ради земљу,

⁶но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.

⁶Али се подизаше пара са земље да натапа сву земљу.

⁷И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

⁷А створи Господ Бог човека од праха земаљског, и дуну му у нос дух животни; и поста човек душа жива.

⁸И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

⁸И насади Господ Бог врт у Едему на истоку; и онде намести човека, ког створи.

⁹И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.

⁹И учини Господ Бог, те никоше из земље свакаква дрвећа лепа за гледање и добра за јело, и дрво од живота усред врта и дрво од знања добра и зла.

¹⁰И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни [реки].

¹⁰А вода течаше из Едема натапајући врт, и оданде се дељаше у четири реке.

¹¹Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.

¹¹Једној је име Фисон, она тече око целе земље евилске, а онде има злата,

¹²И златото на оная земя е добро там има [още] бделий и ониксов камък.

¹²И злато је оне земље врло добро; онде има и бдела и драгог камена ониха.

¹³Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.

¹³А другој је реци име Геон, она тече око целе земље хуске.

¹⁴Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

¹⁴А трећој је реци име Хидекел, она тече к асирској. А четврта је река Ефрат.

¹⁵И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

¹⁵И узевши Господ Бог човека намести га у врту едемском, да га ради и да га чува.

¹⁶И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

¹⁶И запрети Господ Бог човеку говорећи: Једи слободно са сваког дрвета у врту;

¹⁷но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

¹⁷Али с дрвета од знања добра и зла, с њега не једи; јер у који дан окусиш с њега, умрећеш.

¹⁸И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

¹⁸И рече Господ Бог: Није добро да је човек сам; да му начиним друга према њему.

¹⁹И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

¹⁹Јер Господ Бог створи од земље све звери пољске и све птице небеске, и доведе к Адаму да види како ће коју назвати, па како Адам назове коју животињу онако да јој буде име;

²⁰Така човекът даде имена на всеки [вид] добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

²⁰И Адам надеде име сваком живинчету и свакој птици небеској и свакој звери пољској; али се не нађе Адаму друг према њему.

²¹Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

²¹И Господ Бог пусти тврд сан на Адама, те заспа; па му узе једно ребро, и место попуни месом;

²²И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

²²И Господ Бог створи жену од ребра, које узе Адаму, и доведе је к Адаму.

²³А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

²³А Адам рече: Сада ето кост од мојих кости, и тело од мог тела. Нека јој буде име човечица, јер је узета од човека.

²⁴Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

²⁴Зато ће оставити човек оца свог и матер своју, и прилепиће се к жени својој, и биће двоје једно тело.

²⁵А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

²⁵А беху обоје голи. Адам и жена му, и не беше их срамота.