¹А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

¹Али змија беше лукава мимо све звери пољске, које створи Господ Бог; па рече жени: Је ли истина да је Бог казао да не једете са сваког дрвета у врту?

²Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

²А жена рече змији: Ми једемо род са сваког дрвета у врту;

³но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

³Само род с оног дрвета усред врта, казао је Бог, не једите и не дирајте у њ, да не умрете.

⁴А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

⁴А змија рече жени: Нећете ви умрети;

⁵но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

⁵Него зна Бог да ће вам се у онај дан кад окусите с њега отворити очи, па ћете постати као богови и знати шта је добро шта ли зло.

⁶И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си [да яде] с нея, та и той яде.

⁶И жена видећи да је род на дрвету добар за јело и да га је милина гледати и да је дрво врло драго ради знања, узабра род с њега и окуси, па даде и мужу свом, те и он окуси.

⁷Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

⁷Тада им се отворише очи, и видеше да су голи; па сплетоше лишћа смоковог и начинише себи прегаче.

⁸И при [вечерния] ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

⁸И зачуше глас Господа Бога, који иђаше по врту кад захлади; и сакри се Адам и жена му испред Господа Бога међу дрвета у врту.

⁹Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

⁹А Господ Бог викну Адама и рече му: Где си?

¹⁰А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

¹⁰А он рече: Чух глас Твој у врту, па се поплаших, јер сам го, те се сакрих.

¹¹А [Бог] му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

¹¹А Бог рече: Ко ти каза да си го? Да ниси јео с оног дрвета што сам ти забранио да не једеш с њега?

¹²И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

¹²А Адам рече: Жена коју си удружио са мном, она ми даде с дрвета, те једох.

¹³И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

¹³А Господ Бог рече жени: Зашто си то учинила? А жена одговори: Змија ме превари, те једох.

¹⁴Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки [вид] добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

¹⁴Тада рече Господ Бог змији: Кад си то учинила, да си проклета мимо свако живинче и мимо све звери пољске; на трбуху да се вучеш и прах да једеш до свог века.

¹⁵Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

¹⁵И још мећем непријатељство између тебе и жене и између семена твог и семена њеног; оно ће ти на главу стајати а ти ћеш га у пету уједати.

¹⁶На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено [всяко] твое желание и той ще те владее.

¹⁶А жени рече: Теби ћу многе муке задати кад затрудниш, с мукама ћеш децу рађати, и воља ће твоја стајати под влашћу мужа твог, и он ће ти бити господар.

¹⁷А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

¹⁷Па онда рече Адаму: Што си послушао жену и окусио с дрвета с ког сам ти забранио рекавши да не једеш с њега, земља да је проклета с тебе, с муком ћеш се од ње хранити до свог века;

¹⁸Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

¹⁸Трње и коров ће ти рађати, а ти ћеш јести зеље пољско;

¹⁹С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

¹⁹Са знојем лица свог јешћеш хлеб, докле се не вратиш у земљу од које си узет; јер си прах, и у прах ћеш се вратити.

²⁰И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.

²⁰И Адам надеде жени својој име Јева, зато што је она мати свима живима.

²¹И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

²¹И начини Господ Бог Адаму и жени његовој хаљине од коже, и обуче их у њих.

²²И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

²²И рече Господ Бог: Ето, човек поста као један од нас знајући шта је добро шта ли зло; али сада да не пружи руку своју и узбере и с дрвета од живота, и окуси, те до века живи.

²³затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

²³И Господ Бог изагна га из врта едемског да ради земљу, од које би узет;

²⁴Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

²⁴И изагнав човека постави пред вртом едемским херувима с пламеним мачем, који се вијаше и тамо и амо, да чува пут ка дрвету од живота.