¹И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С [помощта] на Господа придобих човек.

¹Иза тога Адам позна Јеву жену своју, а она затрудне и роди Кајина, и рече: Добих човека од Господа.

²Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

²И роди опет брата његовог Авеља. И Авељ поста пастир а Кајин ратар.

³И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.

³А после неког времена догоди се, те Кајин принесе Господу принос од рода земаљског;

⁴Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;

⁴А и Авељ принесе од првина стада свог и од њихове претилине. И Господ погледа на Авеља и на његов принос,

⁵а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

⁵А на Кајина и на његов принос не погледа. Зато се Кајин расрди веома, и лице му се промени.

⁶И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?

⁶Тада рече Господ Кајину: Што се срдиш? Што ли ти се лице промени?

⁷Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

⁷Нећеш ли бити мио, кад добро чиниш? А кад не чиниш добро, грех је на вратима. А воља је његова под твојом влашћу, и ти си му старији.

⁸А Каин каза [това] на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

⁸После говораше Кајин с Авељем братом својим. Али кад беху у пољу, скочи Кајин на Авеља брата свог, и уби га.

⁹И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?

⁹Тада рече Господ Кајину: Где ти је брат Авељ? А он одговори: Не знам; зар сам ја чувар брата свог?

¹⁰И рече [Бог]: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.

¹⁰А Бог рече: Шта учини! Глас крви брата твог виче са земље к мени.

¹¹И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.

¹¹И сада, да си проклет на земљи, која је отворила уста своја да прими крв брата твог из руке твоје.

¹²Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

¹²Кад земљу узрадиш, неће ти више давати блага свог. Бићеш потукач и бегунац на земљи.

¹³А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.

¹³А Кајин рече Господу: Кривица је моја велика да ми се не може опростити.

¹⁴Ето, гониш ме днес от лицето на [тая] земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.

¹⁴Ево ме тераш данас из ове земље да се кријем испред Тебе, и да се скитам и потуцам по земљи, па ће ме убити ко ме удеси.

¹⁵А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

¹⁵А Господ му рече: Зато ко убије Кајина, седам ће се пута то покајати. И начини Господ знак на Кајину да га не убије ко га удеси.

¹⁶Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

¹⁶И отиде Кајин испред Господа, и насели се у земљи наидској на истоку према Едему.

¹⁷И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.

¹⁷И позна Кајин жену своју, а она затрудне и роди Еноха. И сазида град и прозва га по имену сина свог Енох.

¹⁸И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.

¹⁸А Еноху роди се Гаидад; а Гаидад роди Малелеила: а Малелеило роди Матусала; а Матусал роди Ламеха.

¹⁹И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.

¹⁹И узе Ламех две жене: једној беше име Ада а другој Села.

²⁰Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и [имат] добитък.

²⁰И Ада роди Јовила; од њега се народише који живе под шаторима и стоку пасу.

²¹Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.

²¹А брату његовом беше име Јувал; од њега се народише гудачи и свирачи.

²²Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв [вид] медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.

²²А и Села роди Товела, који беше вешт ковати свашта од бронзе и од гвожђа; а сестра Товелу беше Ноема.

²³И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.

²³И рече Ламех својим женама, Ади и Сели: Чујте глас мој, жене Ламехове, послушајте речи моје: убићу човека за рану своју и младића за масницу своју.

²⁴Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха [ще се отмъсти] седемдесет и седмократно.

²⁴Кад ће се Кајин осветити седам пута, Ламех ће седамдесет и седам пута.

²⁵И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото [тя думаше], Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.

²⁵А Адам опет позна жену своју, и она роди сина, и наде му име Сит, јер ми, рече, Бог даде другог сина за Авеља, ког уби Кајин.

²⁶Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.

²⁶И Ситу се роди син, коме надеде име Енос. Тада се поче призивати име Господње.