¹А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

¹А беше на целој земљи један језик и једнаке речи.

²И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

²А кад отидоше од истока, нађоше равницу у земљи сенарској, и населише се онде.

³И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

³Па рекоше међу собом: Хајде да правимо плоче и да их у ватри печемо. И беху им опеке место камена и смола земљана место креча.

⁴И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх [да стига] до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

⁴После рекоше: Хајде да сазидамо град и кулу, којој ће врх бити до неба, да стечемо себи име, да се не бисмо расејали по земљи.

⁵А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

⁵А Господ сиђе да види град и кулу, што зидаху синови човечији.

⁶И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

⁶И рече Господ: Гле, народ један, и један језик у свих, и то почеше радити, и неће им сметати ништа да не ураде шта су наумили.

⁷Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

⁷Хајде да сиђемо, и да им пометемо језик, да не разумеју један другог шта говоре.

⁸Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

⁸Тако их Господ расу оданде по свој земљи, те не сазидаше града.

⁹За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

⁹Зато се прозва Вавилон, јер онде помете Господ језик целе земље, и оданде их расу Господ по свој земљи.

¹⁰Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;

¹⁰Ово је племе Симово: беше Симу сто година, кад роди Арфаксада, друге године после потопа.

¹¹а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

¹¹А родив Арфаксада поживе Сим пет стотина година, рађајући синове и кћери.

¹²Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

¹²А Арфаксад поживе тридесет и пет година, и роди Салу;

¹³а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

¹³А родив Салу поживе Арфаксад четири стотине и три године, рађајући синове и кћери.

¹⁴Сала живя тридесет години и роди Евера;

¹⁴А Сала поживе тридесет година, и роди Евера;

¹⁵а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

¹⁵А родив Евера поживе Сала четири стотине и три године, рађајући синове и кћери.

¹⁶Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

¹⁶А Евер поживе тридесет и четири године, и роди Фалека;

¹⁷а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

¹⁷А родив Фалека поживе Евер четири стотине и тридесет година, рађајући синове и кћери.

¹⁸Фалек живя тридесет години и роди Рагава;

¹⁸А Фалек поживе тридесет година, и роди Рагава;

¹⁹а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

¹⁹А родив Рагава поживе Фалек двеста и девет година, рађајући синове и кћери.

²⁰Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;

²⁰А Рагав поживе тридесет и две године, и роди Серуха;

²¹а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

²¹А родив Серуха поживе Рагав двеста и седам година, рађајући синове и кћери.

²²Серух живя тридесет години и роди Нахора;

²²А Серух поживе тридесет година, и роди Нахора;

²³а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

²³А родив Нахора поживе Серух двеста година, рађајући синове и кћери.

²⁴Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

²⁴А Нахор поживе двадесет и девет година, и роди Тару;

²⁵а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

²⁵А родив Тару поживе Нахор сто и деветнаест година, рађајући синове и кћери.

²⁶Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

²⁶А Тара поживе седамдесет година, и роди Аврама, Нахора и Арана.

²⁷Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

²⁷А ово је племе Тарино: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

²⁸И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

²⁸И умре Аран пре Таре оца свог на постојбини својој, у Уру халдејском.

²⁹И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който [освен че] беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

²⁹И ожени се Аврам и Нахор, и жени Аврамовој беше име Сара а жени Нахоровој име Мелха, кћи Арама оца Мелхе и Јесхе.

³⁰А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.

³⁰А Сара беше нероткиња, и не имаше порода.

³¹И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.

³¹И узе Тара сина свог Аврама и Лота сина Ароновог, унука свог, и Сару снаху своју, жену Аврама сина свог; и пођоше заједно из Ура халдејског да иду у земљу хананску, и дођоше до Харана, и онде се настанише.

³²И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.

³²И поживе Тара свега двеста и пет година; и умре Тара у Харану.