¹А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

¹Али Сара жена Аврамова не рађаше му деце. А имаше робињу Мисирку, по имену Агара.

²Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

²Па рече Сара Авраму: Господ ме је затворио да не родим; него иди к робињи мојој, не бих ли добила деце од ње. И Аврам приста на реч Сарину.

³И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

³И Сара жена Аврамова узе Агару Мисирку робињу своју, и даде је за жену Авраму мужу свом после десет година откако се настани Аврам у земљи хананској.

⁴И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

⁴И он отиде к Агари, и она затрудне; а кад виде да је трудна, понесе се од госпође своје.

⁵Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

⁵А Сара рече Авраму: Увреда моја паде на тебе; ја ти метнух на крило робињу своју, а она видевши да је трудна понесе се од мене. Господ ће судити мени и теби.

⁶А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

⁶А Аврам рече Сари: Ето, робиња је твоја у твојим рукама, учини с њом шта ти је воља. И Сара је стаде злостављати, те она побеже од ње.

⁷Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

⁷Али анђео Господњи нађе је код студенца у пустињи, код студенца на путу у Сур.

⁸и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.

⁸И рече јој: Агаро, робињо Сарина, откуд идеш, куда ли идеш? А она рече: Бежим од Саре госпође своје.

⁹А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й {Еврейски: Ръцете й.}.

⁹А анђео јој Господњи рече: Врати се госпођи својој, и покори јој се.

¹⁰Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради [своето] множество.

¹⁰Опет јој рече анђео Господњи: Умножићу веома семе твоје, да се неће моћи пребројати од множине.

¹¹После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил {Т.е., когото слуша Бог.}, защото Господ чу скръбта ти.

¹¹Још јој рече анђео Господњи: Ето си трудна, и родићеш сина, и надени му име Исмаило; јер је Господ видео муку твоју.

¹²Той ще бъде между човеците, като див осел; [ще дига] ръката си против всекиго и всеки [ще дига] ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

¹²А биће човек убица; рука ће се његова дизати на сваког а свачија на њега, и наставаће на погледу свој браћи својој.

¹³Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?

¹³Тада Агара призва име Господа који говори с њом: Ти си Бог, који види. Јер говораше: Зар још гледам иза Оног који ме виде?

¹⁴Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои {Т.е., Кладенецът на Живия, Който ме вижда.}; ето той е между Кадис и Варад.

¹⁴Тога ради зове се студенац онај студенац Живога који ме види; а он је између Кадиса и Варада.

¹⁵И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.

¹⁵И роди Агара Авраму сина; и надеде Аврам сину свом, ког му роди Агара, име Исмаило.

¹⁶А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.

¹⁶А беше Авраму осамдесет и шест година кад му Агара роди Исмаила.