¹Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

¹А кад Авраму би деведесет и девет година, јави му се Господ и рече му: Ја сам Бог Свемогући, по мојој вољи живи, и буди поштен.

²И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

²И учинићу завет између себе и тебе, и врло ћу те умножити.

³Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

³А Аврам паде ничице. И Господ му још говори и рече:

⁴Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

⁴Од мене ево завет мој с тобом да ћеш бити отац многим народима.

⁵Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}; защото те направих отец на множество народи.

⁵Зато се више нећеш звати Аврам него ће ти име бити Авраам, јер сам те учинио оцем многих народа;

⁶Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

⁶Даћу ти породицу врло велику, и начинићу од тебе народе многе, и цареви ће изаћи од тебе.

⁷И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

⁷А постављам завет свој између себе и тебе и семена твог након тебе од колена до колена, да је завет вечан, да сам Бог теби и семену твом након тебе;

⁸На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

⁸И даћу теби и семену твом након тебе земљу у којој си дошљак, сву земљу хананску у државу вечну, и бићу им Бог.

⁹Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

⁹И рече Бог Авраму: Ти пак држи завет мој, ти и семе твоје након тебе од колена до колена.

¹⁰Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

¹⁰А ово је завет мој између мене и вас и семена твог након тебе који ћете држати: да се обрезују између вас све мушкиње.

¹¹Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

¹¹А обрезиваћете окрајак тела свог, да буде знак завета између мене и вас.

¹²Всяко мъжко [дете] между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

¹²Свако мушко дете кад му буде осам дана да се обрезује од колена до колена, родило се у кући или било купљено за новце од којих год странаца, које не буде од семена твог.

¹³Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

¹³Да се обрезује које се роди у кући твојој и које се купи за новце твоје; тако ће бити завет мој на телу вашем завет вечан.

¹⁴А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, [защото] е нарушил завета Ми.

¹⁴А необрезано мушко, коме се не обреже окрајак тела његовог, да се истреби из народа свог, јер поквари завет мој.

¹⁵После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}; но Сара {Т.е., Княгиня.} да бъде името й.

¹⁵И још рече Бог Авраму: А Сару жену своју не зови је више Сара него нека јој буде име Саара.

¹⁶Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане [майка] на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

¹⁶И ја ћу је благословити, и даћу ти сина од ње; благословићу је, и биће мати многим народима, и цареви народима изаћи ће од ње.

¹⁷Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

¹⁷Тада паде Аврам ничице и насмеја се говорећи у срцу свом: Еда ће се човеку од сто година родити син? И Сари? Еда ће жена од деведесет година родити?

¹⁸И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

¹⁸И Аврам рече Богу: Нека жив буде Исмаило пред Тобом!

¹⁹Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, [който ще бъде и] за потомството му след него.

¹⁹И рече Бог: Заиста Сара жена твоја родиће ти сина, и надећеш му име Исак; и поставићу завет свој с њим да буде завет вечан семену његовом након њега.

²⁰И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

²⁰А и за Исмаила услишио сам те; ево благословио сам га, и даћу му породицу велику, и умножићу га веома; и родиће дванаест кнезова, и начинићу од њега велик народ.

²¹Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

²¹А завет свој учинићу с Исаком кад ти га роди Сара, до године у ово доба.

²²А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него.

²²И Бог изговоривши отиде од Аврама горе.

²³В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

²³И Аврам узе Исмаила сина свог и све који се родише у дому његовом и које год беше купио за своје новце, све мушкиње од домаћих својих; и обреза окрајак тела њиховог у исти дан, као што му каза Бог.

²⁴Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;

²⁴А беше Авраму деведесет и девет година кад обреза окрајак тела свог.

²⁵а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

²⁵А Исмаилу сину његовом беше тринаест година кад му се обреза окрајак тела његовог.

²⁶В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил.

²⁶У један дан обреза се Аврам и син му Исмаило,

²⁷И всичките мъже от дома му [както] родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

²⁷И сви домашњи његови, рођени у кући и купљени за новце од странаца, бише обрезани с њим.