¹След това Господ се яви на [Авраама] при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата [си] в горещината на деня.

¹После му се јави Господ у равници мамријској кад сеђаше на вратима пред шатором својим у подне.

²Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

²Подигавши очи своје погледа, и гле, три човека стајаху према њему. И угледавши их потрча им у сусрет испред врата шатора свог, и поклони се до земље;

³Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

³И рече: Господе, ако сам нашао милост пред Тобом, немој проћи слуге свог.

⁴Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

⁴Да вам донесем мало воде и оперите ноге, те се наслоните мало под овим дрветом.

⁵И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

⁵И изнећу мало хлеба, те поткрепите срце своје, па онда пођите, кад идете поред слуге свог. И рекоше: Учини шта си казао.

⁶Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

⁶И Аврам отрча у шатор к Сари, и рече: Брже замеси три копање белог брашна и испеци погаче.

⁷А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

⁷Па отрча ка говедима и ухвати теле младо и добро, и даде га момку да га брже зготови.

⁸После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

⁸Па онда изнесе масла и млека и теле које беше зготовио, и постави им, а сам стајаше пред њима под дрветом докле јеђаху.

⁹Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

⁹И они му рекоше: Где је Сара жена твоја? А он рече: Ено је под шатором.

¹⁰И рече [Господ]: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

¹⁰А један између њих рече: Догодине у ово доба опет ћу доћи к теби, а Сара ће жена твоја имати сина. А Сара слушаше на вратима од шатора иза њега.

¹¹А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

¹¹А Аврам и Сара беху стари и временити, и у Саре беше престало шта бива у жена.

¹²И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

¹²Зато се насмеја Сара у себи говорећи: Пошто сам остарела, сад ли ће ми доћи радост? А и господар ми је стар.

¹³А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

¹³Тада рече Господ Авраму: Што се смеје Сара говорећи: Истина ли је да ћу родити кад сам остарела?

¹⁴Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

¹⁴Има ли шта тешко Господу? Догодине у ово доба опет ћу доћи к теби, а Сара ће имати сина.

¹⁵Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не [е тъй]; ти се засмя.

¹⁵А Сара удари у бах говорећи: Нисам се смејала. Јер се уплаши. Али Он рече: Није истина, него си се смејала.

¹⁶Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

¹⁶Потом усташе људи оданде, и пођоше пут Содома; а Аврам пође с њима да их испрати.

¹⁷И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,

¹⁷А Господ рече: Како бих тајио од Аврама шта ћу учинити,

¹⁸тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

¹⁸Кад ће од Аврама постати велик и силан народ, и у њему ће се благословити сви народи на земљи?

¹⁹Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

¹⁹Јер знам да ће заповедити синовима својим и дому свом након себе да се држе путева Господњих и да чине што је право и добро, да би Господ навршио на Авраму шта му је обећао.

²⁰И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

²⁰И рече Господ: Вика је у Содому и Гомору велика, и грех је њихов грдан.

²¹ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

²¹Зато ћу сићи да видим еда ли све чине као што вика дође преда ме; ако ли није тако, да знам.

²²Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

²²И људи окренувши се пођоше пут Содома; али Аврам још стајаше пред Господом,

²³И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

²³И приступив Аврам рече: Хоћеш ли погубити и праведног с неправедним?

²⁴Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

²⁴Може бити да има педесет праведника у граду; хоћеш ли и њих погубити, и нећеш опростити месту за оних педесет праведника што су у њему?

²⁵Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

²⁵Немој то чинити, ни губити праведника с неправедником, да буде праведнику као и неправеднику; немој; еда ли судија целе земље неће судити право?

²⁶И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

²⁶И рече Господ: Ако нађем у Содому педесет праведника у граду, опростићу целом месту њих ради.

²⁷А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

²⁷А Аврам одговори и рече: Гле, сада бих проговорио Господу, ако и јесам прах и пепео.

²⁸може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

²⁸Може бити праведника педесет мање пет, хоћеш ли за оних пет потрти сав град? Одговори: Нећу, ако нађем четрдесет и пет.

²⁹А [Авраам] пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

²⁹И стаде даље говорити, и рече: Може бити да ће се наћи четрдесет. Рече: Нећу ради оних четрдесет.

³⁰А [Авраам] рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

³⁰Потом рече: Немој се гневити, Господе, што ћу рећи; може бити да ће се наћи тридесет. И рече: Нећу, ако нађем тридесет.

³¹А [Авраам] рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя [града].

³¹Опет рече: Гле сада бих проговорио Господу; може бити да ће се наћи двадесет. Рече: Нећу их погубити за оних двадесет.

³²Тогава [Авраам] рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

³²Најпосле рече: Немој се гневити, Господе, што ћу још једном проговорити; може бити да ће се наћи десет. Рече: Нећу их погубити ради оних десет.

³³А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

³³И Господ отиде свршивши разговор са Аврамом; а Аврам се врати на своје место.