¹И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

¹И Господ походи Сару, као што беше рекао и учини Господ Сари као што беше казао.

²Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

²Јер затрудне и роди Сара Авраму сина у старости његовој у исто време кад каза Господ.

³И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.

³И Аврам надеде име сину који му се роди, ког му роди Сара, Исак.

⁴И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

⁴И обреза Аврам сина свог Исака кад би од осам дана, као што му заповеди Бог.

⁵А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

⁵А Авраму беше сто година кад му се роди син Исак.

⁶И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

⁶А Сара рече: Бог ми учини смех; ко год чује, смејаће ми се.

⁷Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.

⁷И рече: Ко би рекао Авраму да ће Сара дојити децу? Ипак му родих сина у старости његовој.

⁸А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

⁸А кад дете дорасте да се одбије од сисе, учини Аврам велику гозбу онај дан кад одбише Исака од сисе.

⁹А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

⁹И Сара виде сина Агаре Мисирке, која га роди Авраму, где се подсмева;

¹⁰затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

¹⁰Па рече Авраму: Отерај ову робињу са сином њеним, јер син ове робиње неће бити наследник с мојим сином, с Исаком.

¹¹Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му [Исмаил].

¹¹А то Авраму би врло криво ради сина његовог.

¹²Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

¹²Али Бог рече Авраму: Немој да ти је криво ради детета и ради робиње твоје. Шта ти је год казала Сара, послушај; јер ће ти се у Исаку семе прозвати.

¹³Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

¹³Али ћу и од сина робињиног учинити народ, јер је твоје семе.

¹⁴Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; [даде] й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

¹⁴И Аврам устав ујутру рано, узе хлеба и мешину воде, и даде Агари метнувши јој на леђа, и дете, и отпусти је. А она отишавши луташе по пустињи вирсавској.

¹⁵Но изчерпи се водата в меха; и [майка му] хвърли детето под един храст

¹⁵А кад неста воде у мешини, она баци дете под једно дрво,

¹⁶и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

¹⁶Па отиде колико се може стрелом добацити, и седе према њему; јер говораше: Да не гледам како ће умрети дете. И седећи према њему стаде гласно плакати.

¹⁷И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.

¹⁷А Бог чу глас детињи, и анђео Божји викну с неба Агару, и рече јој: Шта ти је Агаро? Не бој се, јер Бог чу глас детињи оданде где је.

¹⁸Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

¹⁸Устани, дигни дете и узми га у наручје; јер ћу од њега учинити велик народ.

¹⁹Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

¹⁹И Бог јој отвори очи, те угледа студенац; и отишавши напуни мешину воде, и напоји дете.

²⁰Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

²⁰И Бог беше с дететом, те одрасте, и живеше у пустињи и поста стрелац.

²¹Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

²¹А живеше у пустињи Фарану. И мати га ожени из земље мисирске.

²²По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

²²У то време рече Авимелех и Фихол војвода његов Авраму говорећи: Бог је с тобом у свему што радиш.

²³Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

²³Закуни ми се сада Богом да нећеш преварити мене ни сина мог ни унука мог него да ћеш добро онако како сам ја теби чинио и ти чинити мени и земљи у којој си дошљак.

²⁴И рече Авраам: Заклевам се.

²⁴А Аврам рече: Хоћу се заклети.

²⁵Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

²⁵Али Аврам прекори Авимелеха за студенац, који узеше на силу слуге Авимелехове.

²⁶Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

²⁶А Авимелех рече: Не знам ко је то учинио; нити ми ти каза, нити чух до данас.

²⁷Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор [помежду си].

²⁷Тада Аврам узе оваца и говеда, и даде Авимелеху, и ухвати веру међу собом.

²⁸А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

²⁸А Аврам одлучи седам јагањаца из стада.

²⁹И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

²⁹А Авимелех рече Авраму: Шта ће оно седам јагањаца што си одлучио?

³⁰А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

³⁰А он одговори: Да примиш из моје руке оно седам јагањаца, да ми буде сведочанство да сам ја ископао овај студенац.

³¹Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.

³¹Отуда се прозва оно место Вирсавеја, јер се онде заклеше обојица.

³²Така те сключиха договор във Вирсавее: и [след това] станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

³²Тако ухватише веру на Вирсавеји. Тада се диже Авимелех и Фихол војвода његов, и вратише се у земљу филистејску.

³³И [Авраам] посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.

³³А Аврам посади луг на Вирсавеји, и онде призва име Господа Бога Вечног.

³⁴И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.

³⁴И Аврам живеше као дошљак у земљи филистејској много времена.