¹След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

¹После тога хтеде Бог окушати Аврама, па му рече: Авраме! А он одговори: Ево ме.

²И рече [Бог:] Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

²И рече му Бог: Узми сада сина свог, јединца свог милог, Исака, па иди у земљу Морију, и спали га на жртву тамо на брду где ћу ти казати.

³На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

³И сутрадан рано уставши Аврам осамари магарца свог, и узе са собом два момка и Исака сина свог; и нацепавши дрва за жртву подиже се и пође на место које му каза Бог.

⁴На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

⁴Трећи дан подигавши очи своје Аврам угледа место из далека.

⁵Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

⁵И рече Аврам момцима својим: Останите ви овде с магарцем, а ја и дете идемо онамо, па кад се помолимо Богу, вратићемо се к вама.

⁶И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

⁶И узевши Аврам дрва за жртву напрти Исаку сину свом, а сам узе у своје руке огња и нож; па отидоше обојица заједно.

⁷Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече [Исаак]: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

⁷Тада рече Исак Авраму оцу свом: Оче! А он рече: Шта је, сине! И рече Исак: Ето огња и дрва, а где је јагње за жртву?

⁸И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

⁸А Аврам одговори: Бог ће се, синко, постарати за јагње себи на жртву. И иђаху обојица заједно.

⁹А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

⁹А кад дођоше на место које му Бог каза, Аврам начини онде жртвеник, и метну дрва на њ, и свезавши Исака сина свог метну га на жртвеник врх дрва;

¹⁰И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

¹⁰И измахну Аврам руком својом и узе нож да закоље сина свог.

¹¹Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

¹¹Али анђео Господњи викну га с неба, и рече: Авраме! Авраме! А он рече: Ево ме.

¹²И [ангелът] рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

¹²А анђео рече: Не дижи руку своју на дете, и не чини му ништа; јер сада познах да се бојиш Бога, кад ниси пожалио сина свог, јединца свог, мене ради.

¹³Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

¹³И Аврам подигавши очи своје погледа; и гле, ован иза њега заплео се у чести роговима; и отишавши Аврам узе овна и спали га на жртву место сина свог.

¹⁴И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

¹⁴И назва Аврам оно место Господ ће се постарати. Зато се и данас каже: На брду, где ће се Господ постарати.

¹⁵Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

¹⁵И анђео Господњи опет викну с неба Аврама.

¹⁶В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

¹⁶И рече: Собом се заклех, вели Господ: кад си тако учинио, и ниси пожалио сина свог, јединца свог,

¹⁷ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

¹⁷Заиста ћу те благословити и семе твоје веома умножити, да га буде као звезда на небу и као песка на брегу морском; и наследиће семе твоје врата непријатеља својих;

¹⁸в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

¹⁸И благословиће се у семену твом сви народи на земљи, кад си послушао глас мој.

¹⁹И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

¹⁹Тада се Аврам врати к момцима својим, те се дигоше, и отидоше заједно у Вирсавеју, јер Аврам живеше у Вирсавеји.

²⁰А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

²⁰После тога јавише Авраму говорећи: Гле, и Мелха роди синове брату твом Нахору:

²¹първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.

²¹Уза првенца и Вуза брата му, и Камуила, оца Арамовог,

²²Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.

²²И Хазада и Азава и Фалдеса и Јелдафа и Ватуила.

²³А Ватуил роди Ревека. Тия осем [сина] роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

²³А Ватуило роди Ревеку. Осам их роди Мелха Нахору брату Аврамовом.

²⁴Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

²⁴И иноча његова, по имену Ревма, роди и она Тавека и Гама и Тохоса и Моха.