¹А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

¹А Аврам беше стар и временит, и Господ беше благословио Аврама у свему;

²рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

²И рече Аврам слузи свом најстаријем у кући својој, који беше над свим добром његовим: Метни руку своју под стегно моје,

³и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

³Да те закунем Господом Богом небеским и Богом земаљским да нећеш довести жене сину мом између кћери ових Хананеја, међу којима живим;

⁴но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и [от там] да вземеш жена за сина ми Исаака.

⁴Него да ћеш отићи у земљу моју и у род мој и довести жену сину мом Исаку.

⁵А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

⁵А слуга му рече: и ако девојка не хтедбуде поћи са мном у ову земљу; хоћу ли одвести сина твог у земљу из које си се иселио?

⁶Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

⁶А Аврам му рече: Пази да не одведеш сина мог онамо.

⁷Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

⁷Господ Бог небески, који ме је узео из дома оца мог и из земље рода мог, и који ми је рекао и заклео ми се говорећи: Семену ћу твом дати земљу ову, Он ће послати анђела свог пред тобом да доведеш жену сину мом оданде.

⁸Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

⁸Ако ли девојка не хтедбуде поћи с тобом, онда да ти је проста заклетва моја; само сина мог немој одвести онамо.

⁹Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

⁹И метну слуга руку своју под стегно Авраму господару свом, и закле му се за ово.

¹⁰И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

¹⁰Тада слуга узе десет камила између камила господара свог да иде, јер све благо господара његовог беше под његовом руком; и отишавши дође у Месопотамију до града Нахоровог.

¹¹И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

¹¹И пусти камиле да полежу иза града код студенца пред вече кад излазе грађанке да захватају воде;

¹²Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

¹²И рече: Господе Боже господара мог Аврама, дај ми срећу данас и учини милост господару мом Авраму.

¹³Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

¹³Ево, ја ћу стајати код овог студенца, а грађанке ће доћи да захватају воде.

¹⁴Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

¹⁴Којој девојци кажем: Нагни крчаг свој да се напијем, а она рече: На пиј, и камиле ћу ти напојити; дај то да буде она коју си наменио слузи свом Исаку; и по томе да познам да си учинио милост господару мом.

¹⁵Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

¹⁵И он још не изговори, а то Ревека, кћи Ватуила сина Мелхе жене Нахора брата Аврамовог, дође с крчагом на рамену.

¹⁶Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

¹⁶И беше врло лепа, још девојка, још је човек не беше познао. Она сиђе на извор, и наточи крчаг, и пође;

¹⁷А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

¹⁷А слуга искочи пред њу, и рече; дај ми да се напијем мало воде из крчага твог.

¹⁸А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

¹⁸А она рече: На пиј, господару. И брже спусти крчаг на руку своју, и напоји га.

¹⁹И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

¹⁹И кад га напоји, рече: и камилама ћу твојим налити нека се напију.

²⁰И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

²⁰И брже изручи крчаг свој у појило, па опет отрча на студенац да налије, и нали свим камилама његовим.

²¹А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

²¹А човек јој се дивљаше, и ћуташе, неће ли познати је ли Господ дао срећу путу његовом или није.

²²Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

²²А кад се камиле напише, извади човек златну гривну од по сикала и метну јој око чела, и две наруквице метну јој на руке од десет сикала злата.

²³Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

²³И рече: Чија си кћи? Кажи ми. Има ли у кући оца твог места за нас да преноћимо?

²⁴А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

²⁴А она му рече: Ја сам кћи Ватуила сина Мелшиног, кога роди Нахору.

²⁵Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

²⁵Још рече: Има у нас много сламе и пиће и места за ноћиште.

²⁶Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.

²⁶Тада човек савивши се поклони се Господу,

²⁷И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

²⁷И рече: Благословен да је Господ Бог господара мог Аврама, што не остави милост своју и веру своју према господару мом, и путем доведе ме Господ у дом родбине господара мог.

²⁸А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

²⁸А девојка отрча и све ово каза у дому матере своје.

²⁹И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

²⁹А Ревека имаше брата, коме име беше Лаван; и истрча Лаван к човеку на студенац,

³⁰Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

³⁰Како виде гривну и наруквице на рукама сестре своје и чу где Ревека сестра му рече: Тако ми каза човек; дође к човеку; а он стајаше код камила на студенцу.

³¹И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

³¹И рече: Ходи, који си благословен од Господа; што би стајао напољу? Спремио сам кућу, има места и за камиле.

³²И тъй, човекът влезе в къщи; а [Лаван] разтовари камилите [му] и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

³²И доведе човека у кућу, и растовари камиле; и додаше сламе и пиће камилама, и донесоше воде за ноге њему и људима што беху с њим;

³³И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А [Лаван] рече: Казвай.

³³И поставише му да једе; али он рече: Нећу јести докле не кажем ствар своју. А Лаван му рече: Говори.

³⁴Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

³⁴Тада рече: Ја сам слуга Аврамов.

³⁵Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

³⁵А Господ је благословио господара мог веома, те је постао велик, и дао му је оваца и говеда, и сребра и злата, и слуга и слушкиња, и камила и магараца.

³⁶И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

³⁶И још Сара жена господара мог роди сина господару мом у старости његовој, и он му даде све што има.

³⁷И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

³⁷А мене закле господар мој говорећи: Немој довести сину мом жене између кћери ових Хананеја, међу којима живим;

³⁸Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и [от там] да вземеш жена за сина ми.

³⁸Него иди у дом оца мог и у род мој, да доведеш жену сину мом.

³⁹И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

³⁹А ја рекох господару свом:

⁴⁰Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

⁴⁰Може бити да девојка неће хтети поћи са мном.

⁴¹[Само] тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

⁴¹А он ми рече: Господ, по чијој вољи свагда живех, послаће анђела свог с тобом, и даће срећу твом путу да доведеш жену сину мом од рода мог, из дома оца мог.

⁴²И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

⁴²Онда ће ти бити проста заклетва моја, кад отидеш у род мој; ако ти је и не даду, опет ће ти бити проста заклетва моја.

⁴³ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

⁴³И кад дођох данас на студенац, рекох: Господе Боже господара мог Аврама, ако си дао срећу путу мом, којим идем,

⁴⁴и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

⁴⁴Ево, ја ћу стајати код студенца: која девојка дође да захвати воде, и ја јој кажем: Дај ми да се напијем мало воде из крчага твог,

⁴⁵Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

⁴⁵А она ми одговори: и ти пиј и камилама ћу твојим налити; то нека буде жена коју је наменио Господ сину господара мог.

⁴⁶И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

⁴⁶Ја још не изговорих у срцу свом, а дође Ревека с крчагом на рамену, и сишавши на извор захвати; и ја јој рекох: Дај ми да се напијем.

⁴⁷Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: [Аз съм] дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

⁴⁷А она брже спустивши са себе крчаг рече: На пиј, и камиле ћу ти напојити. И кад се напих, напоји и камиле моје.

⁴⁸И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

⁴⁸И запитах је говорећи: Чија си кћи? А она одговори: Ја сам кћи Ватуила сина Нахоровог, ког му роди Мелха. Тада јој метнух гривну око чела и наруквице на руке;

⁴⁹Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, [пак] ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

⁴⁹И падох и поклоних се Господу, и захвалих Господу Богу господара мог Аврама, што ме доведе правим путем да нађем кћер брата господара свог за сина његовог.

⁵⁰А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

⁵⁰Ако ћете дакле учинити љубав и веру господару мом, кажите ми; ако ли нећете, кажите ми, да идем на десно или на лево.

⁵¹Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

⁵¹А Лаван и Ватуило одговарајући рекоше: Од Господа је ово дошло; ми ти не можемо казати ни зло ни добро. Ето, Ревека је у твојој власти, узми је па иди, и нека буде жена сину твог господара, као што каза Господ.

⁵²Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

⁵²А кад чу слуга Аврамов речи њихове, поклони се Господу до земље;

⁵³И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

⁵³И извади закладе сребрне и златне и хаљине, и даде Ревеци; такође и брату њеном и матери њеној даде дарове.

⁵⁴Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, [слугата] рече: Изпратете ме при господаря ми.

⁵⁴Потом једоше и пише он и људи који беху с њим, и преноћише. А кад ујутру усташе, рече слуга: Пустите ме господару мом.

⁵⁵А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

⁵⁵А брат и мати њена рекоше: Нека остане девојка код нас који дан, барем десет дана, па онда нека иде.

⁵⁶Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

⁵⁶А он им рече: Немојте ме задржавати, кад је Господ дао срећу мом путу; пустите ме да идем господару свом.

⁵⁷А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

⁵⁷Тада рекоше: Да зовемо девојку, и упитамо шта она вели.

⁵⁸И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

⁵⁸И дозваше Ревеку и рекоше јој: Хоћеш ићи с овим човеком? А она одговори: Хоћу.

⁵⁹И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

⁵⁹И пустише Ревеку сестру своју и дојкињу њену са слугом Аврамовим и људима његовим.

⁶⁰И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

⁶⁰И благословише Ревеку и рекоше јој: Сестро наша, да се намножиш на хиљаде хиљада, и семе твоје да наследи врата својих непријатеља!

⁶¹И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

⁶¹И подиже се Ревека с девојкама својим, и поседаше на камиле, и пођоше с човеком; и слуга узевши Ревеку отиде.

⁶²А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

⁶²А Исак иђаше враћајући се од студенца Живога који ме виде јер живљаше у јужном крају;

⁶³И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

⁶³А беше изашао Исак у поље пред вече да се помоли Богу; и подигавши очи своје угледа камиле где иду.

⁶⁴Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

⁶⁴И Ревека подигавши очи своје угледа Исака, те скочи с камиле,

⁶⁵Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

⁶⁵И рече слузи: Ко је онај човек што иде преко поља пред нас? А слуга рече: Оно је господар мој. И она узе покривало и покри лице.

⁶⁶И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

⁶⁶И приповеди слуга Исаку све што је свршио.

⁶⁷Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след [смъртта] на майка си.

⁶⁷И одведе је Исак у шатор Саре матере своје; и узе Ревеку, и она му поста жена, и омиле му. И Исак се утеши за матером својом.