1А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,
1А Аврам беше стар и временит, и Господ беше благословио Аврама у свему;
2рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;
2И рече Аврам слузи свом најстаријем у кући својој, који беше над свим добром његовим: Метни руку своју под стегно моје,
3и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
3Да те закунем Господом Богом небеским и Богом земаљским да нећеш довести жене сину мом између кћери ових Хананеја, међу којима живим;
4но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и [от там] да вземеш жена за сина ми Исаака.
4Него да ћеш отићи у земљу моју и у род мој и довести жену сину мом Исаку.
5А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?
5А слуга му рече: и ако девојка не хтедбуде поћи са мном у ову земљу; хоћу ли одвести сина твог у земљу из које си се иселио?
6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
6А Аврам му рече: Пази да не одведеш сина мог онамо.
7Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.
7Господ Бог небески, који ме је узео из дома оца мог и из земље рода мог, и који ми је рекао и заклео ми се говорећи: Семену ћу твом дати земљу ову, Он ће послати анђела свог пред тобом да доведеш жену сину мом оданде.
8Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
8Ако ли девојка не хтедбуде поћи с тобом, онда да ти је проста заклетва моја; само сина мог немој одвести онамо.
9Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.
9И метну слуга руку своју под стегно Авраму господару свом, и закле му се за ово.
10И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
10Тада слуга узе десет камила између камила господара свог да иде, јер све благо господара његовог беше под његовом руком; и отишавши дође у Месопотамију до града Нахоровог.
11И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
11И пусти камиле да полежу иза града код студенца пред вече кад излазе грађанке да захватају воде;
12Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.
12И рече: Господе Боже господара мог Аврама, дај ми срећу данас и учини милост господару мом Авраму.
13Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
13Ево, ја ћу стајати код овог студенца, а грађанке ће доћи да захватају воде.
14Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
14Којој девојци кажем: Нагни крчаг свој да се напијем, а она рече: На пиј, и камиле ћу ти напојити; дај то да буде она коју си наменио слузи свом Исаку; и по томе да познам да си учинио милост господару мом.
15Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
15И он још не изговори, а то Ревека, кћи Ватуила сина Мелхе жене Нахора брата Аврамовог, дође с крчагом на рамену.
16Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
16И беше врло лепа, још девојка, још је човек не беше познао. Она сиђе на извор, и наточи крчаг, и пође;
17А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
17А слуга искочи пред њу, и рече; дај ми да се напијем мало воде из крчага твог.
18А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.
18А она рече: На пиј, господару. И брже спусти крчаг на руку своју, и напоји га.
19И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.
19И кад га напоји, рече: и камилама ћу твојим налити нека се напију.
20И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
20И брже изручи крчаг свој у појило, па опет отрча на студенац да налије, и нали свим камилама његовим.
21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.
21А човек јој се дивљаше, и ћуташе, неће ли познати је ли Господ дао срећу путу његовом или није.
22Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:
22А кад се камиле напише, извади човек златну гривну од по сикала и метну јој око чела, и две наруквице метну јој на руке од десет сикала злата.
23Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
23И рече: Чија си кћи? Кажи ми. Има ли у кући оца твог места за нас да преноћимо?
24А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.
24А она му рече: Ја сам кћи Ватуила сина Мелшиног, кога роди Нахору.
25Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.
25Још рече: Има у нас много сламе и пиће и места за ноћиште.
26Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.
26Тада човек савивши се поклони се Господу,
27И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.
27И рече: Благословен да је Господ Бог господара мог Аврама, што не остави милост своју и веру своју према господару мом, и путем доведе ме Господ у дом родбине господара мог.
28А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.
28А девојка отрча и све ово каза у дому матере своје.
29И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.
29А Ревека имаше брата, коме име беше Лаван; и истрча Лаван к човеку на студенац,
30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.
30Како виде гривну и наруквице на рукама сестре своје и чу где Ревека сестра му рече: Тако ми каза човек; дође к човеку; а он стајаше код камила на студенцу.
31И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
31И рече: Ходи, који си благословен од Господа; што би стајао напољу? Спремио сам кућу, има места и за камиле.
32И тъй, човекът влезе в къщи; а [Лаван] разтовари камилите [му] и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.
32И доведе човека у кућу, и растовари камиле; и додаше сламе и пиће камилама, и донесоше воде за ноге њему и људима што беху с њим;
33И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А [Лаван] рече: Казвай.
33И поставише му да једе; али он рече: Нећу јести докле не кажем ствар своју. А Лаван му рече: Говори.
34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.
34Тада рече: Ја сам слуга Аврамов.
35Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.
35А Господ је благословио господара мог веома, те је постао велик, и дао му је оваца и говеда, и сребра и злата, и слуга и слушкиња, и камила и магараца.
36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.
36И још Сара жена господара мог роди сина господару мом у старости његовој, и он му даде све што има.
37И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.
37А мене закле господар мој говорећи: Немој довести сину мом жене између кћери ових Хананеја, међу којима живим;
38Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и [от там] да вземеш жена за сина ми.
38Него иди у дом оца мог и у род мој, да доведеш жену сину мом.
39И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.
39А ја рекох господару свом:
40Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
40Може бити да девојка неће хтети поћи са мном.
41[Само] тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
41А он ми рече: Господ, по чијој вољи свагда живех, послаће анђела свог с тобом, и даће срећу твом путу да доведеш жену сину мом од рода мог, из дома оца мог.
42И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,
42Онда ће ти бити проста заклетва моја, кад отидеш у род мој; ако ти је и не даду, опет ће ти бити проста заклетва моја.
43ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,
43И кад дођох данас на студенац, рекох: Господе Боже господара мог Аврама, ако си дао срећу путу мом, којим идем,
44и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.
44Ево, ја ћу стајати код студенца: која девојка дође да захвати воде, и ја јој кажем: Дај ми да се напијем мало воде из крчага твог,
45Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.
45А она ми одговори: и ти пиј и камилама ћу твојим налити; то нека буде жена коју је наменио Господ сину господара мог.
46И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.
46Ја још не изговорих у срцу свом, а дође Ревека с крчагом на рамену, и сишавши на извор захвати; и ја јој рекох: Дај ми да се напијем.
47Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: [Аз съм] дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.
47А она брже спустивши са себе крчаг рече: На пиј, и камиле ћу ти напојити. И кад се напих, напоји и камиле моје.
48И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
48И запитах је говорећи: Чија си кћи? А она одговори: Ја сам кћи Ватуила сина Нахоровог, ког му роди Мелха. Тада јој метнух гривну око чела и наруквице на руке;
49Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, [пак] ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
49И падох и поклоних се Господу, и захвалих Господу Богу господара мог Аврама, што ме доведе правим путем да нађем кћер брата господара свог за сина његовог.
50А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.
50Ако ћете дакле учинити љубав и веру господару мом, кажите ми; ако ли нећете, кажите ми, да идем на десно или на лево.
51Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
51А Лаван и Ватуило одговарајући рекоше: Од Господа је ово дошло; ми ти не можемо казати ни зло ни добро. Ето, Ревека је у твојој власти, узми је па иди, и нека буде жена сину твог господара, као што каза Господ.
52Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
52А кад чу слуга Аврамов речи њихове, поклони се Господу до земље;
53И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.
53И извади закладе сребрне и златне и хаљине, и даде Ревеци; такође и брату њеном и матери њеној даде дарове.
54Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, [слугата] рече: Изпратете ме при господаря ми.
54Потом једоше и пише он и људи који беху с њим, и преноћише. А кад ујутру усташе, рече слуга: Пустите ме господару мом.
55А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.
55А брат и мати њена рекоше: Нека остане девојка код нас који дан, барем десет дана, па онда нека иде.
56Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.
56А он им рече: Немојте ме задржавати, кад је Господ дао срећу мом путу; пустите ме да идем господару свом.
57А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.
57Тада рекоше: Да зовемо девојку, и упитамо шта она вели.
58И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.
58И дозваше Ревеку и рекоше јој: Хоћеш ићи с овим човеком? А она одговори: Хоћу.
59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.
59И пустише Ревеку сестру своју и дојкињу њену са слугом Аврамовим и људима његовим.
60И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
60И благословише Ревеку и рекоше јој: Сестро наша, да се намножиш на хиљаде хиљада, и семе твоје да наследи врата својих непријатеља!
61И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.
61И подиже се Ревека с девојкама својим, и поседаше на камиле, и пођоше с човеком; и слуга узевши Ревеку отиде.
62А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
62А Исак иђаше враћајући се од студенца Живога који ме виде јер живљаше у јужном крају;
63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.
63А беше изашао Исак у поље пред вече да се помоли Богу; и подигавши очи своје угледа камиле где иду.
64Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.
64И Ревека подигавши очи своје угледа Исака, те скочи с камиле,
65Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
65И рече слузи: Ко је онај човек што иде преко поља пред нас? А слуга рече: Оно је господар мој. И она узе покривало и покри лице.
66И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.
66И приповеди слуга Исаку све што је свршио.
67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след [смъртта] на майка си.
67И одведе је Исак у шатор Саре матере своје; и узе Ревеку, и она му поста жена, и омиле му. И Исак се утеши за матером својом.