¹А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

¹А Аврам узе другу жену, по имену Хетуру.

²Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха.

²И она му роди Зомрана и Јоксана и Мадана и Мадијана и Јесвока и Соијена.

³И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.

³А Јоксан роди Савана и Дедана. А Деданови синови бише Асурим и Латусим и Лаомим.

⁴А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура.

⁴А синови Мадијанови: Ефар и Афир и Енох и Авида и Елдага. Сви беху деца Хетурина.

⁵Но Авраам даде целия си имот на Исаака.

⁵А Аврам даде све што имаше Исаку;

⁶А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.

⁶А синовима својих иноча даде Аврам даре, и оправи их од Исака сина свог још за живота свог на исток, у источни крај.

⁷И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.

⁷И века Аврамовог што поживе беше сто и седамдесет и пет година.

⁸И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит [от дни]; и прибра се при людете си.

⁸И онемоћав умре Аврам у доброј старости, сит живота, и би прибран к роду свом.

⁹А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий,

⁹И погребоше га Исак и Исмаило у пећини макпелској на њиви Ефрона сина Сара Хетејина, која је према Мамрији;

¹⁰нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, [също] и жена му Сара.

¹⁰На њиви коју купи Аврам од синова Хетових, онде је погребен Аврам са Саром женом својом.

¹¹А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои.

¹¹И по смрти Аврамовој благослови Бог Исака сина његовог; а Исак живеше код студенца Живога који ме види.

¹²Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама;

¹²А ово је племе Исмаила сина Аврамовог, ког роди Авраму Агара Мисирка робиња Сарина,

¹³и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден - Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам,

¹³И ово су имена синова Исмаилових, како се зваху у племенима својим; првенац Исмаилов Навајот, па Кидар и Навдеило и Масам,

¹⁴Масма, Дума, Маса,

¹⁴И Масма и Дума и Маса,

¹⁵Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.

¹⁵И Хадар и Теман и Јетур и Нафис и Кедма.

¹⁶Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.

¹⁶То су синови Исмаилови, и то су им имена по селима и градовима њиховим, дванаест кнезова над својим народима.

¹⁷И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.

¹⁷А године су века Исмаиловог сто и тридесет и седам година. После онемоћав умре, и би прибран к роду свом.

¹⁸А [потомците му] се населиха [в земите] от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; [Исмаил] се засели независим от всичките си братя.

¹⁸И живеху од Евилата до Сура према Мисиру, како се иде у Асирију; и допаде му према свој браћи својој да живи.

¹⁹Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,

¹⁹А ово је племе Исака сина Аврамовог: Аврам роди Исака;

²⁰а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.

²⁰А Исаку беше четрдесет година кад се ожени Ревеком, кћерју Ватуила Сирина из Месопотамије, сестром Лавана Сирина.

²¹И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.

²¹И Исак се мољаше Господу за жену своју, јер беше нероткиња; и умоли Господа, те затрудне Ревека жена његова.

²²А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.

²²Али удараху једно о друго деца у утроби њеној, те рече: Ако је тако, на шта сам? И отиде да пита Господа.

²³А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.

²³А Господ јој рече: Два су племена у утроби твојој, и два ће народа, изаћи из тебе; и један ће народ бити јачи од другог народа, и већи ће служити мањем.

²⁴И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.

²⁴И кад дође време да роди, а то близанци у утроби њеној.

²⁵Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}.

²⁵И први изађе црвен, сав као руно рутав, и надеше му име Исав.

²⁶После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, [или] който прави засада.}. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.

²⁶А после изађе брат му, држећи руком за пету Исава; и надеше му име Јаков. А беше Исаку шездесет година, кад их роди Ревека.

²⁷И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

²⁷И деца одрастоше, и Исав поста ловац и ратар, а Јаков беше човек кротак и бављаше се у шаторима.

²⁸И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

²⁸И Исак миловаше Исава, јер радо јеђаше лов његов; а Ревека миловаше Јакова.

²⁹[Един ден] Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;

²⁹Једном Јаков скува јело, а Исав дође из поља уморан.

³⁰И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено [вариво], защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}.

³⁰И рече Исав Јакову: Дај ми да једем то јело црвено, јер сам уморан. Отуда се прозва Едом.

³¹И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

³¹А Јаков му рече: Продај ми данас првенаштво своје.

³²А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?

³²А Исав одговори: Ево, хоћу да умрем, па шта ће ми првенаштво?

³³И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

³³А Јаков рече: Закуни ми се данас. И он му се закле; тако продаде своје првенаштво Јакову.

³⁴Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

³⁴И Јаков даде Исаву хлеба и скуваног лећа, и он се наједе и напи, па уста и отиде. Тако Исав није марио за првенаштво своје.