¹Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

¹Кад Исак остаре и очи му потамнеше, те не видеше, дозва Исава старијег сина свог, и рече му: Сине! А он одговори: Ево ме.

²Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

²Тада рече: Ево остарео сам, не знам кад ћу умрети;

³вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

³Узми оружје своје, тул и лук, и изађи у планину, те ми улови лов;

⁴та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

⁴И зготови ми јело по мојој вољи, и донеси ми да једем, па да те благослови душа моја док нисам умро.

⁵А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

⁵А Ревека чу шта Исак рече сину свом Исаву. И Исав отиде у планину да улови лов и донесе.

⁶Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:

⁶А Ревека рече Јакову, сину свом говорећи: Гле, чух оца твог где говори с Исавом, братом твојим и рече:

⁷Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.

⁷Донеси ми лов, и зготови јело да једем, па да те благословим пред Господом док нисам умро.

⁸Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

⁸Него сада, сине, послушај ме шта ћу ти казати.

⁹Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

⁹Иди сада к стаду и донеси два добра јарета, да зготовим оцу твом јело од њих, како радо једе.

¹⁰и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

¹⁰Па ћеш унети оцу да једе и да те благослови док није умро.

¹¹Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

¹¹А Јаков рече Ревеци матери својој: Али је Исав брат мој рутав, а ја сам гладак;

¹²Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

¹²Може ме опипати отац, па ће се осетити да сам га хтео преварити, те ћу навући на се проклетство место благослова.

¹³А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси.

¹³А мати му рече: Нека проклетство твоје, сине падне на мене; само ме послушај, и иди и донеси ми.

¹⁴И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

¹⁴Тада отишавши узе и донесе матери својој; а мати његова зготови јело како јеђаше радо отац његов.

¹⁵После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова.

¹⁵Па онда узе Ревека најлепше хаљине старијег сина свог, које беху у ње код куће, и обуче Јакова млађег сина свог.

¹⁶И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

¹⁶И јарећим кожицама обложи му руке и врат где беше гладак.

¹⁷Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

¹⁷И даде Јакову сину свом у руке јело и хлеб што зготови.

¹⁸И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

¹⁸А он уђе к оцу свом и рече: Оче. А он одговори: Ево ме; који си ти, сине?

¹⁹И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.

¹⁹И Јаков рече оцу свом: Ја, Исав твој првенац; учинио сам како си ми рекао; дигни се, посади се да једеш лов мој, па да ме благослови душа твоја.

²⁰Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

²⁰А Исак рече сину свом: Кад брже нађе, сине? А он рече: Господ Бог твој даде, те изађе преда ме.

²¹Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не.

²¹Тада рече Исак Јакову: Ходи ближе, сине да те опипам јеси ли син мој Исав или не.

²²И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

²²И приступи Јаков к Исаку оцу свом, а он га опипа, па рече: Глас је Јаковљев, али руке су Исавове.

²³И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.

²³И не позна га, јер му руке беху као у Исава брата његовог рутаве: Зато га благослови;

²⁴И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз.

²⁴И рече му: Јеси ли ти син мој Исав? А он одговори: Ја сам.

²⁵Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

²⁵Тада рече: А ти дај, сине, да једем лов твој, па да те благослови душа моја. И даде му, те једе; па му донесе и вино те пи.

²⁶А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

²⁶Потом Исак, отац његов рече му: Ходи сине, целивај ме.

²⁷И той се приближи та го целуна; и [Исаак] помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ.

²⁷И он приступи и целива га; а Исак осети мирис од хаљина његових, и благослови га говорећи: Гле, мирис сина мог као мирис од поља које благослови Господ.

²⁸Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.

²⁸Бог ти дао росе небеске, и добре земље и пшенице и вина изобила!

²⁹Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

²⁹Народи ти служили и племена ти се клањала! Био господар браћи својој и клањали ти се синови матере твоје! Проклет био који тебе успроклиње, а благословен који тебе узблагосиља!

³⁰Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.

³⁰А кад Исак благослови Јакова, и Јаков отиде испред Исака оца свог, у тај час дође Исав брат његов из лова.

³¹Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

³¹Па зготови и он јело и унесе оцу свом, и рече му: Устани, оче, да једеш шта ти је син уловио, па да ме благослови душа твоја.

³²А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.

³²А Исак отац његов рече му: Ко си ти? А он рече: Ја, син твој, првенац твој Исав.

³³Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде.

³³Тада се препаде Исак, и рече: Ко? Да где је онај који улови и донесе ми лова, и од свега једох пре него ти дође, и благослових га? Он ће и остати благословен.

³⁴Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

³⁴А кад чу Исав речи оца свог, врисну гласно и ожалости се веома, и рече оцу свом: Благослови и мене, оче.

³⁵А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

³⁵А он му рече: Дође брат твој с преваром, и однесе твој благослов.

³⁶И рече [Исав]: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

³⁶А Исав рече: Право је што му је име Јаков, јер ме већ другом превари. Првенаштво ми узе, па ето сада ми узе и благослов. Потом рече: Ниси ли и мени оставио благослов?

³⁷А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?

³⁷А Исак одговори, и рече Исаву: Ето сам га поставио теби за господара; и сву браћу његову дадох му да му буду слуге; пшеницом и вином укрепих га; па шта бих сада теби учинио, сине?

³⁸И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

³⁸И Исав рече оцу свом: Еда ли је само један благослов у тебе, оче? Благослови и мене, оче. И стаде гласно плакати Исав.

³⁹Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;

³⁹А Исак отац његов одговарајући рече му: Ево, стан ће ти бити на родној земљи и роси небеској озго.

⁴⁰С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

⁴⁰Али ћеш живети од мача свог, и брату ћеш свом служити; али ће доћи време, те ћеш пошто се наплачеш скршити јарам његов с врата свог.

⁴¹И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

⁴¹И Исав омрзе љуто на Јакова ради благослова, којим га благослови отац, и говораше у срцу свом: Близу су жалосни дани оца мог, тада ћу убити Јакова брата свог.

⁴²И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

⁴²И казаше Ревеци речи Исава сина њеног старијег, а она пославши дозва Јакова млађег сина свог, и рече му: Гле, Исав брат твој теши се тиме што хоће да те убије.

⁴³Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,

⁴³Него, сине, послушај шта ћу ти казати; устани и бежи к Лавану брату мом у Харан.

⁴⁴и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, -

⁴⁴И остани код њега неко време докле прође срдња брата твог,

⁴⁵доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

⁴⁵Докле се гнев брата твог одврати од тебе, те заборави шта си му учинио; а онда ћу ја послати да те доведу оданде. Зашто бих остала без обојице вас у један дан?

⁴⁶И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

⁴⁶А Исаку рече Ревека: Омрзао ми је живот ради ових Хетејака. Ако се Јаков ожени Хетејком, каквом између кћери ове земље, на шта ми живот?