¹Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

¹Тада Исак дозва Јакова, и благослови га, и заповеди му и рече: Немој да се ожениш којом између кћери хананејских.

²Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

²Устани, иди у Падан-Арам у дом Ватуила оца матере своје, и оданде се ожени између кћери Лавана ујака свог.

³И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

³А Бог Свемогући да те благослови, и да ти да велику породицу и умножи те, да од тебе постане мноштво народа,

⁴и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

⁴И да ти да благослов Аврамов, теби и семену твом с тобом, да наследиш земљу у којој си дошљак, коју Бог даде Авраму.

⁵Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

⁵Тако оправи Исак Јакова, и он пође у Падан-Арам к Лавану сину Ватуила Сирина, брату Ревеке матере Јаковљеве и Исавове.

⁶А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

⁶А Исав виде где Исак благослови Јакова и оправи га у Падан-Арам да се оданде ожени, и где благосиљајући га заповеди му и рече: Немој да се ожениш којом између кћери хананејских,

⁷и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам;

⁷И где Јаков послуша оца свог и матер своју, и отиде у Падан-Арам;

⁸и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

⁸И виде Исав да кћери хананејске нису по вољи Исаку оцу његовом.

⁹то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

⁹Па отиде Исав к Исмаилу, и узе за жену преко жена својих Маелету, кћер Исмаила сина Аврамовог, сестру Навеотову.

¹⁰Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

¹⁰А Јаков отиде од Вирсавеје идући у Харан.

¹¹И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

¹¹И дође на једно место, и онде заноћи, јер сунце беше зашло; и узе камен на оном месту, и метну га себи под главу, и заспа на оном месту.

¹²И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

¹²И усни, а то лестве стајаху на земљи а врхом тицаху у небо, и гле, анђели Божји по њима се пењаху и силажаху;

¹³И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.

¹³И гле, на врху стајаше Господ, и рече: Ја сам Господ Бог Аврама оца твог и Бог Исаков; ту земљу на којој спаваш теби ћу дати и семену твом;

¹⁴Твоето потомство ще бъде [многочислено], като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

¹⁴И семена ће твог бити као праха на земљи, те ћеш се раширити на запад и на исток и на север и на југ, и сви народи на земљи благословиће се у теби и у семену твом.

¹⁵Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

¹⁵И ево, ја сам с тобом, и чуваћу те куда год пођеш, и довешћу те натраг у ову земљу, јер те нећу оставити докле год не учиним шта ти рекох.

¹⁶А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

¹⁶А кад се Јаков пробуди од сна, рече: Зацело је Господ на овом месту; а ја не знах.

¹⁷И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

¹⁷И уплаши се, и рече: Како је страшно место ово! Овде је доиста кућа Божја, и ово су врата небеска.

¹⁸На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

¹⁸И уста Јаков ујутру рано, и узе камен што беше метнуо себи под главу, и утврди га за спомен и прели га уљем.

¹⁹И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз.

¹⁹И прозва оно место Ветиљ, а пре беше име оном граду Луз.

²⁰Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

²⁰И учини Јаков завет, говорећи: Ако Бог буде са мном и сачува ме на путу којим идем и да ми хлеба да једем и одела да се облачим,

²¹така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

²¹И ако се вратим на миру у дом оца свог, Господ ће ми бити Бог;

²²и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

²²А камен овај који утврдих за спомен биће дом Божји; и шта ми год даш, од свега ћу десето дати Теби.