¹Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

¹Тада се подиже Јаков и отиде у земљу источну.

²И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

²И обзирући се угледа студенац у пољу; и гле, три стада оваца лежаху код њега, јер се на оном студенцу појаху стада, а велики камен беше студенцу на вратима.

³И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

³Онде се скупљаху сва стада, те пастири одваљиваху камен с врата студенцу и појаху стада, и после опет приваљиваху камен на врата студенцу на његово место.

⁴И Яков каза на [овчарите]: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

⁴И Јаков им рече: Браћо, одакле сте? Рекоше: Из Харана смо.

⁵И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

⁵А он им рече: Познајете ли Лавана сина Нахоровог? Они рекоше: Познајемо.

⁶И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

⁶Он им рече: Је ли здрав? Рекоше: Јесте, и ево Рахиље кћери његове, где иде са стадом.

⁷А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

⁷И он рече: Ето још је рано, нити је време враћати стоку; напојте стоку па идите и пасите је.

⁸А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

⁸А они рекоше: Не можемо, докле се не скупе сва стада, да одвалимо камен с врата студенцу, онда ћемо напојити стоку.

⁹Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

⁹Док он још говораше с њима, дође Рахиља са стадом оца свог, јер она пасаше овце.

¹⁰А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

¹⁰А кад Јаков виде Рахиљу кћер Лавана ујака свог, и стадо Лавана ујака свог, приступи Јаков и одвали камен студенцу с врата, и напоји стадо Лавана ујака свог.

¹¹И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

¹¹И пољуби Јаков Рахиљу, и повикавши заплака се.

¹²И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

¹²И каза се Јаков Рахиљи да је род оцу њеном и да је син Ревечин; а она отрча те јави оцу свом.

¹³А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава [Яков] разказа на Лавана всичко.

¹³А кад Лаван чу за Јакова сина сестре своје, истрча му на сусрет, и загрли га и пољуби, и уведе у своју кућу. И он приповеди Лавану све ово.

¹⁴И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И [Яков] живя при него един месец.

¹⁴А Лаван му рече: Та ти си кост моја и тело моје. И оста код њега цео месец дана.

¹⁵След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

¹⁵Тада рече Лаван Јакову: Зар бадава да ми служиш, што си ми род? Кажи ми шта ће ти бити плата?

¹⁶А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

¹⁶А Лаван имаше две кћери: старијој беше име Лија, а млађој Рахиља.

¹⁷на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

¹⁷И у Лије беху кварне очи, а Рахиља беше лепог стаса и лепог лица.

¹⁸И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

¹⁸И Јакову омиле Рахиља, те рече: Служићу ти седам година за Рахиљу, млађу кћер твоју.

¹⁹И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

¹⁹А Лаван му рече: Боље теби да је дам него другом; остани код мене.

²⁰И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

²⁰И одслужи Јаков за Рахиљу седам година, и учинише му се као неколико дана, јер је љубљаше.

²¹След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

²¹И рече Јаков Лавану: Дај ми жену, јер ми се наврши време, да легнем с њом.

²²И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

²²И сазва Лаван све људе из оног места и учини гозбу.

²³А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

²³А увече узе Лију кћер своју и уведе је к Јакову, и он леже с њом.

²⁴И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

²⁴И Лаван даде Зелфу робињу своју Лији кћери својој да јој буде робиња.

²⁵Но на утринта, ето че беше Лия. И [Яков] рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

²⁵А кад би ујутру, гле, оно беше Лија; те рече Јаков Лавану: Шта си ми то учинио? Не служим ли за Рахиљу код тебе? Зашто си ме преварио?

²⁶А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

²⁶А Лаван му рече: Не бива у нашем месту да се уда млађа пре старије.

²⁷Свърши [сватбарската] седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

²⁷Наврши недељу дана с том, па ћемо ти дати и другу за службу што ћеш служити код мене још седам година других.

²⁸И Яков стори така; свърши седмицата с [Лия и тогава Лаван] му даде дъщеря си Рахил за жена.

²⁸Јаков учини тако, и наврши с њом недељу дана, па му даде Лаван Рахиљу кћер своју за жену.

²⁹И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

²⁹И даде Лаван Рахиљи кћери својој робињу своју Валу да јој буде робиња.

³⁰И [Яков] влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на [Лавана] още седем години.

³⁰И тако леже Јаков с Рахиљом; и вољаше Рахиљу него Лију, и стаде служити код Лавана још седам других година.

³¹А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

³¹А Господ видећи да Јаков не мари за Лију, отвори њој материцу, а Рахиља оста нероткиња.

³²И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

³²И Лија затрудне, и роди сина, и надеде му име Рувим, говорећи: Господ погледа на јаде моје, сада ће ме љубити муж мој.

³³И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.

³³И опет затрудне, и роди сина и рече: Господ чу да сам презрена, па ми даде и овог. И надеде му име Симеун.

³⁴Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.

³⁴И опет затрудне, и роди сина, и рече: Да ако се сада већ приљуби к мени муж мој, кад му родих три сина. Зато му надеше име Левије.

³⁵И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.

³⁵И затрудне опет, и роди сина, и рече: Сада ћу хвалити Господа. Зато му надеде име Јуда; и преста рађати.