¹А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

¹А Рахиља видевши где не рађа деце Јакову, позавиде сестри својој; и рече Јакову: Дај ми деце, или ћу умрети.

²А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

²А Јаков се расрди на Рахиљу, и рече: Зар сам ја а не Бог који ти не да порода?

³А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

³А она рече: Ето робиње моје Вале, лези с њом, нека роди на мојим коленима, па ћу и ја имати деце од ње.

⁴И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

⁴И даде му Валу робињу своју за жену, и Јаков леже с њом.

⁵И Вала зачна и роди син на Якова.

⁵И затрудне Вала, и роди Јакову сина.

⁶Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}.

⁶А Рахиља рече: Господ ми је судио и чуо глас мој, те ми даде сина. Зато му надеде име Дан.

⁷И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

⁷И Вала робиња Рахиљина затрудне опет, и роди другог сина Јакову;

⁸Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}.

⁸А Рахиља рече: Борах се жестоко са сестром својом, али одолех. И надеде му име Нефталим.

⁹Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

⁹А Лија видевши где преста рађати узе Зелфу робињу своју и даде је Јакову за жену.

¹⁰И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

¹⁰И роди Зелфа робиња Лијина Јакову сина;

¹¹И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}.

¹¹И Лија рече: Дође чета. И надеде му име Гад.

¹²И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

¹²Опет роди Зелфа робиња Лијина другог сина Јакову;

¹³Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.

¹³И рече Лија: Благо мени, јер ће ме блаженом звати жене. Зато му надеде име Асир.

¹⁴И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

¹⁴А Рувим изиђе у време жетве пшеничне и нађе мандрагору у пољу, и донесе је Лији матери својој. А Рахиља рече Лији: Дај ми мандрагору сина свог.

¹⁵А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

¹⁵А она јој рече: Мало ли ти је што си ми узела мужа? Хоћеш да ми узмеш и мандрагору сина мог? А Рахиља јој рече: Нека ноћас спава с тобом за мандрагору сина твог.

¹⁶И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

¹⁶И увече кад се Јаков враћаше из поља, изиђе му Лија на сусрет и рече: Спаваћеш код мене, јер те купих за мандрагору сина свог. И спава код ње ону ноћ.

¹⁷И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.

¹⁷А Бог услиши Лију, те она затрудне, и роди Јакову петог сина.

¹⁸Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}.

¹⁸И рече Лија: Господ ми даде плату моју што дадох робињу своју мужу свом. И надеде му име Исахар.

¹⁹И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

¹⁹И затрудне Лија опет, и роди Јакову шестог сина;

²⁰И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}.

²⁰И рече Лија: Дарива ме Господ даром добрим; да ако се сада већ приљуби к мени муж мој, јер му родих шест синова. Зато му надеде име Завулон.

²¹И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.

²¹Најпосле роди кћер, и надеде јој има Дина.

²²След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

²²Али се Господ опомену Рахиље; и услишивши је отвори јој материцу.

²³Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

²³И затрудне, и роди сина, и рече: Узе Бог срамоту моју.

²⁴И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

²⁴И надеде му име Јосиф, говорећи: Нека ми дода Господ још једног сина.

²⁵А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

²⁵А кад Рахиља роди Јосифа, рече Јаков Лавану: Пусти ме да идем у своје место и у своју земљу.

²⁶Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

²⁶Дај ми жене моје, за које сам ти служио, и децу моју, да идем, јер знаш како сам ти служио.

²⁷А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, [остани; защото] разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

²⁷А Лаван му рече: Немој, ако сам нашао милост пред тобом; видим да ме је благословио Господ тебе ради.

²⁸Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

²⁸И још рече: Ишти колико хоћеш плате, и ја ћу ти дати.

²⁹А [Яков] му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

²⁹А Јаков му одговори: Ти знаш како сам ти служио и каква ти је стока постала код мене.

³⁰Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

³⁰Јер је мало било што си имао докле ја не дођох; али се умножи веома, јер те Господ благослови кад ја дођох. Па кад ћу и ја тако себи кућу кућити?

³¹А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

³¹И рече му Лаван: Шта хоћеш да ти дам? А Јаков одговори: Не треба ништа да ми даш; него ћу ти опет пасти стоку и чувати, ако ћеш ми учити ово:

³²ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и [всяка] пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

³²Да зађем данас по свој стоци твојој, и одлучим све што је шарено и с белегом, и све што је црно између оваца, и шта је с белегом и шарено између коза, па шта после буде тако, оно да ми је плата.

³³И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, [ако се намери] у мене, ще се счита за крадена.

³³Тако ће ми се после посведочити правда моја пред тобом кад дођеш да видиш заслугу моју: Шта год не буде шарено ни с белегом ни црно између оваца и коза у мене, биће крадено.

³⁴И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

³⁴А Лаван рече: Ето, нека буде како си казао.

³⁵И тъй в същия ден [Лаван] отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на [Якововите] синове,

³⁵И одлучи Лаван исти дан јарце с белегом и шарене и све козе с белегом и шарене, и све на чем беше шта бело, и све црно између оваца, и предаде синовима својим.

³⁶и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

³⁶И остави даљине три дана хода између себе и Јакова. И Јаков пасаше осталу стоку Лаванову.

³⁷Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

³⁷И узе Јаков зелених прутова тополових и лескових и кестенових, и нагули их до белине која беше на прутовима.

³⁸Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

³⁸И меташе нагуљене прутове пред стоку у жлебове и корита кад долажаше стока да пије, да би се упаљивала кад дође да пије.

³⁹то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

³⁹И упаљиваше се стока гледајући у прутове, и шта се млађаше беше с белегом, прутасто и шарено.

⁴⁰И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.

⁴⁰И Јаков одлучиваше млад, и обраћаше стадо Лаваново да гледа у шарене и у све црне; а своје стадо одвајаше и не обраћаше га према стаду Лавановом.

⁴¹И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

⁴¹И кад се год упаљиваше стока рана, меташе Јаков прутове у корита пред очи стоци да би се упаљивала гледајући у прутове;

⁴²А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

⁴²А кад се упаљиваше позна стока, не меташе; тако позне биваху Лаванове а ране Јаковљеве.

⁴³Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

⁴³И тако се тај човек обогати врло, те имаше много стоке и слуга и слушкиња и камила и магараца.