¹А [Яков] чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

¹А Јаков чу где синови Лаванови говоре: Јаков узе све што беше нашег оца, и од оног што беше нашег оца стече све ово благо.

²И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

²И виде Јаков где лице Лаваново није према њему као пре.

³А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

³И Господ рече Јакову: Врати се у земљу отаца својих и у род свој, и ја ћу бити с тобом.

⁴Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

⁴И пославши Јаков дозва Рахиљу и Лију у поље к стаду свом.

⁵и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

⁵И рече им: Видим где лице оца вашег није према мени као пре; али је Бог оца мог био са мном.

⁶А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

⁶И ви знате да сам служио оцу вашем како сам год могао;

⁷Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

⁷А отац ме је ваш варао и мењао ми плату десет пута; али му Бог не даде да ме оштети;

⁸Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

⁸Кад он рече: Шта буде шарено нека ти је плата, онда се младило све шарено; а кад рече: С белегом шта буде нека ти је плата, онда се младило све с белегом.

⁹Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

⁹Тако Бог узе стоку оцу вашем и даде је мени;

¹⁰И [едно] време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

¹⁰Јер кад се упаљиваше стока, подигох очи своје и видех у сну, а то овнови и јарци што скачу на овце и козе беху шарени, с белегама прутастим и коластим.

¹¹И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.

¹¹А анђео Господњи рече ми у сну: Јакове! А ја одговорих: Ево ме.

¹²И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

¹²А он рече: Подигни сад очи своје и гледај, овнови и јарци што скачу на овце и козе, шарени су, с белегама прутастим и коластим; јер видех све што ти чини Лаван.

¹³Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

¹³Ја сам Бог од Ветиља, где си прелио камен и учинио ми завет; устани сада и иди из ове земље, и врати се на постојбину своју.

¹⁴Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

¹⁴Тада одговори Рахиља и Лија, и рекоше му: Еда ли још имамо какав део и наследство у дому оца свог?

¹⁵Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

¹⁵Није ли нас држао као туђинке кад нас је продао? Па је још и наше новце једнако јео.

¹⁶Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

¹⁶Јер све ово благо што узе Господ оцу нашем, наше је и наше деце. Зато чини све што ти је Господ казао.

¹⁷Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

¹⁷И подиже се Јаков, и метну децу своју и жене своје на камиле;

¹⁸И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.

¹⁸И одведе сву стоку своју и све благо што беше стекао, стоку коју беше стекао у Падан-Араму, и пође к Исаку оцу свом у земљу хананску.

¹⁹А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

¹⁹А Лаван беше отишао да стриже овце своје; и Рахиља украде идоле оцу свом.

²⁰И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

²⁰И Јаков отиде крадом од Лавана Сирина не јавивши му да хоће да иде.

²¹Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна.

²¹И побеже са свим благом својим, и подиже се те пређе преко воде, и упути се ка гори Галаду.

²²А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.

²²А трећи дан јавише Лавану да је побегао Јаков.

²³Тогава [Лаван], като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна.

²³И узе са собом браћу своју, и пође за њим у потеру, и за седам дана стиже га на гори Галаду.

²⁴Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

²⁴Али Бог дође Лавану Сирину ноћу у сну, и рече му: Чувај се да не говориш с Јаковом ни лепо ни ружно.

²⁵И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.

²⁵И стиже Лаван Јакова; а Јаков беше разапео шатор свој на гори, па и Лаван такође разапе свој с браћом својом на гори Галаду.

²⁶И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?

²⁶И Лаван рече Јакову: Шта учини те крадом побеже од мене и одведе кћери моје као на мач отете?

²⁷Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

²⁷Зашто тајно побеже и крадом отиде од мене? Нити ми рече да те испратим с весељем и с песмама, с бубњевима и гуслама?

²⁸нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

²⁸Нити ми даде да изљубим синове своје и кћери своје? Лудо си радио.

²⁹Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

²⁹Могао бих вам досадити; али Бог оца вашег ноћас ми рече говорећи: Чувај се да не говориш с Јаковом ни лепо ни ружно.

³⁰И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; [обаче], защо си откраднал боговете ми?

³⁰Иди дакле кад си се тако ужелео куће оца свог; али зашто украде богове моје?

³¹А Яков в отговор каза на Лавана: [Побягнах] понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.

³¹А Јаков одговори и рече: Бојах се и мишљах хоћеш силом отети кћери своје од мене.

³²У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

³²А богове своје у кога нађеш, онај нека не живи више; пред нашом браћом тражи шта је твоје у мене, па узми. Јер Јаков није знао да их је украла Рахиља.

³³И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери [боговете]. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

³³И уђе Лаван у шатор Јаковљев и у шатор Лијин и у шатор двеју робиња, и не нађе их; и изашав из шатора Лијина уђе у шатор Рахиљин.

³⁴А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.

³⁴А Рахиља узе идоле и сакри их под самар камиле своје и седе озго; и Лаван пипаше по целом шатору, и не нађе.

³⁵И [Рахил] рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

³⁵А она рече оцу свом: Немој се срдити, господару, што ти не могу устати, јер ми је шта у жена бива. Траживши дакле не нађе идоле своје.

³⁶Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?

³⁶И Јаков се расрди, и стаде корити Лавана, и говорећи рече му: Шта сам учинио, шта сам скривио, те си ме тако жестоко терао?

³⁷Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

³⁷Пипао си сав пртљаг мој, па шта си нашао из своје куће? Дај овамо пред моју и своју браћу, нека расуде између нас двојице.

³⁸Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

³⁸Ево двадесет година бих код тебе: овце твоје и козе твоје не јаловише се, а овнова из стада твог не једох.

³⁹Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше [откраднатото], било че се открадне деня или нощя.

³⁹Шта би зверје заклало нисам ти доносио, сам сам подмиривао; од мене си искао што би ми било украдено дању или ноћу.

⁴⁰Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

⁴⁰Дању ме убијаше врућина а ноћу мраз; и сан ми не падаше на очи.

⁴¹Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.

⁴¹Тако ми је био двадесет година у твојој кући; служио сам ти четрнаест година за две кћери твоје и шест година за стоку твоју, и плату си ми мењао десет пута.

⁴²Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

⁴²Да није Бог оца мог, Бог Аврамов, и страх Исаков био са мном, би ме зацело отпустио празна. Али је Бог видео невољу моју и труд руку мојих, па те укори ноћас.

⁴³А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

⁴³А Лаван одговори Јакову и рече: Ове су кћери моје кћери, и ови су синови моји синови, и ова стока моја стока, и шта год видиш све је моје; па шта бих учинио данас кћерима својим или синовима њиховим које родише?

⁴⁴Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

⁴⁴Него хајде да ухватимо веру, ја и ти, да буде сведочанство између мене и тебе.

⁴⁵Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

⁴⁵И Јаков узе камен и утврди га за спомен.

⁴⁶Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

⁴⁶И рече Јаков браћи својој; накупите камења. И накупише камења и сложише на гомилу, и једоше на гомили.

⁴⁷Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}.

⁴⁷И Лаван га назва Јегар-Сахадут, а Јаков га назва Галед.

⁴⁸И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад

⁴⁸И рече Лаван: Ова гомила нека буде сведок између мене и тебе данас. Зато се прозва Галед.

⁴⁹и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

⁴⁹А прозва се и Миспа, јер рече Лаван: Нека Господ гледа између мене и тебе, кад не узможемо видети један другог.

⁵⁰Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас [за свидетел]; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

⁵⁰Ако уцвелиш кћери моје и ако узмеш жене преко мојих кћери, неће човек бити између нас него гле Бог сведок између мене и тебе.

⁵¹Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе,

⁵¹И још рече Лаван Јакову: Гледај ову гомилу и гледај овај споменик, који подигох између себе и тебе.

⁵²тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

⁵²Сведок је ова гомила и сведок је овај споменик, да ни ја нећу прећи преко ове гомиле к теби ни ти к мени да нећеш прећи преко ове гомиле и споменика овог на зло.

⁵³Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

⁵³Бог Аврамов и богови Нахорови, богови оца њиховог, нека суде међу нама. А Јаков се закле страхом оца свог Исака.

⁵⁴Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

⁵⁴И Јаков принесе жртву на гори, и сазва браћу своју на вечеру; и једоше па ноћише на гори.

⁵⁵И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

⁵⁵А ујутру рано уста Лаван, и изљуби своју унучад и кћери своје, и благослови их, па отиде, и врати се у своје место.