¹Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

¹А Јаков отиде својим путем; и сретоше га анђели Божији;

²А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.

²А кад их угледа Јаков, рече: Ово је логор Божји. И прозва оно место Маханаим.

³И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

³И Јаков посла пред собом гласнике к Исаву брату свом у земљу Сир, крајину едомску.

⁴и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

⁴И заповеди им говорећи: Овако кажите господару мом Исаву: Слуга твој Јаков овако каже: Био сам дошљак код Лавана и бавио се до сад.

⁵придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

⁵А имам волова и магараца, оваца и слуга, и слушкиња, и послах да јавим теби господару свом, еда бих нашао милост пред тобом.

⁶А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

⁶И вратише се гласници к Јакову и рекоше му: Идосмо до брата твог Исава, и ето он ти иде на сусрет с четири стотине момака.

⁷А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

⁷А Јаков се уплаши јако и забрину се; па раздели своје људе и овце и говеда и камиле у две чете.

⁸Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

⁸И рече: Ако Исав удари на једну чету и разбије је, да ако друга утече.

⁹Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

⁹И рече Јаков: Боже оца мог Аврама и Боже оца мог Исака, Господе, који си ми казао: Врати се у земљу своју и у род свој, и ја ћу ти бити добротвор!

¹⁰не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото [едвам] с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

¹⁰Нисам вредан толике милости и толике вере што си учинио слузи свом; јер само са штапом својим пређох преко Јордана, а сада сам господар од две чете.

¹¹Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

¹¹Избави ме из руке брата мог, из руке Исавове, јер се бојим да не дође и убије мене и матер с децом.

¹²А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството [си] не може да се изброи.

¹²А Ти си казао: Заиста ја ћу ти бити добротвор, и учинићу семе твоје да буде као песка морског, који се не може избројати од множине.

¹³Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

¹³И заноћи онде ону ноћ, и узе шта му дође до руке, да пошаље на дар Исаву брату свом,

¹⁴двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

¹⁴Двеста коза с двадесет јараца, двеста оваца с двадесет овнова,

¹⁵тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

¹⁵Тридесет камила дојилица с камиладима, четрдесет крава с десеторо телади, двадесет магарица с десеторо магаради.

¹⁶и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

¹⁶И предаде их слугама својим, свако стадо напосе, и рече слугама: Идите напред преда мном, остављајући доста места између једног стада и другог.

¹⁷На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

¹⁷И заповеди првом говорећи: Кад сретнеш Исава, брата мог, па те запита: Чији си? И куда идеш? И чије је то што гониш пред собом?

¹⁸Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

¹⁸А ти реци: Слуге твог Јакова, а ово шаље на дар господару свом Исаву, а ето и сам иде за нама.

¹⁹Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

¹⁹Тако заповеди и другом и трећем и свима који иђаху за стадом, и рече: Тако кажите Исаву кад наиђете на њ.

²⁰и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме [благосклонно].

²⁰И још кажите: Ето, Јаков слуга твој иде за нама. Јер говораше: Ублажићу га даром који иде преда мном, па ћу му онда видети лице, да ако ме лепо прими.

²¹И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

²¹Тако отиде дар напред, а он преноћи ону ноћ код чете своје.

²²А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.

²²И по ноћи уста, и узе обе жене и две робиње и једанаесторо деце своје; и преброди брод Јавок.

²³Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

²³А пошто њих узе и преведе преко потока, претури и остало што имаше.

²⁴А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

²⁴А кад оста Јаков сам, тада се један човек рваше с њим до зоре.

²⁵който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

²⁵И кад виде да га не може свладати, удари га по зглавку у стегну, те се Јакову ишчаши стегно из зглавка, кад се човек рваше с њим.

²⁶Тогава [човекът] рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А [Яков] каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

²⁶Па онда рече: Пусти ме, зора је. А Јаков му рече: Нећу те пустити докле ме не благословиш.

²⁷А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

²⁷А човек му рече: Како ти је име. А он одговори: Јаков.

²⁸А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

²⁸Тада му рече: Одселе се нећеш звати Јаков, него Израиљ; јер си се јуначки борио и с Богом и с људима, и одолео си.

²⁹А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

²⁹А Јаков запита и рече: Кажи ми како је теби име. А Он рече: Што питаш како ми је име? И благослови га онде.

³⁰И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, [си казваше:] Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

³⁰И Јаков надеде име оном месту Фануил; јер, вели, Бога видех лицем к лицу, и душа се моја избави.

³¹Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

³¹И сунце му се роди кад прође Фануил, и храмаше на стегно своје.

³²Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото [човекът] се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

³²Зато синови Израиљеви не једу крајеве од мишића на зглавку у стегну до данашњег дана, што се Јакову повредише крајеви од мишића на зглавку у стегну.