¹След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

¹А Јаков подигавши очи своје погледа, а то Исав иде, и четири стотине људи с њим. И раздели децу уз Лију и уз Рахиљу и уз две робиње.

²Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

²И намести напред робиње и њихову децу, па Лију и њену децу за њима, а најпосле Рахиљу и Јосифа.

³А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

³А сам прође напред, и поклони се до земље седам пута докле дође до брата свог.

⁴И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

⁴А Исав притрча преда њ и загрли га и паде му око врата и целива га, и обојица се заплакаше,

⁵И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: [Те са] децата, които Бог подари на слугата ти.

⁵И Исав подигавши очи угледа жене и децу, па рече: Ко су ти оно? А Јаков рече: Деца, коју Бог милостиво дарова слузи твом.

⁶Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

⁶И приступише робиње с децом својом, и поклонише се.

⁷Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

⁷Потом приступи и Лија и деца њена, и поклонише се; а најпосле приступи Јосиф и Рахиља, и поклонише се.

⁸Тогава рече [Исав]: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

⁸А Исав рече: Шта ће ти читава војска она коју сретох? А он рече: Да нађем милост пред господарем својим.

⁹А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

⁹А Исав рече: Има, брате, у мене доста; нека теби шта је твоје.

¹⁰Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

¹⁰А Јаков рече: Не; ако сам сада нашао милост пред тобом, прими дар из моје руке, јер видех лице твоје као да видех лице Божје, тако си ме лепо дочекао.

¹¹Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

¹¹Прими дар мој, који ти је доведен; јер ме је обилато обдарио Бог, и имам свега. И навали на њ, те прими.

¹²Тогава рече [Исав]: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

¹²После рече Исав: Хајде да идемо, ићи ћу и ја с тобом.

¹³Но [Яков] му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

¹³А Јаков му рече: Зна господар мој да су ова деца нејака, и имам оваца и крава дојилица, па ако их устерам један дан, погинуће ми све стадо.

¹⁴Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

¹⁴Него господар мој нека иде пред слугом својим, а ја ћу полако ићи, колико могу деца и стока, докле дођем ка господару свом у Сир.

¹⁵А Исав рече: [Поне] да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? [Стига] да придобия благоволението на господаря си.

¹⁵А Исав рече: А оно да ти оставим неколико људи што су са мном. А он рече: На шта? Дај да нађем милост пред господарем својим.

¹⁶И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

¹⁶И тако Исав врати се исти дан својим путем у Сир.

¹⁷А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, [или] кошари.}.

¹⁷А Јаков отиде у Сокот, и онде начини себи кућу а стоци својој начини стаје; зато назва оно место Сокот.

¹⁸И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.

¹⁸После дође Јаков здраво у град Сихем у земљи хананској, вративши се из Падан-Арама, и намести се према граду.

¹⁹И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

¹⁹И купи комад земље, где разапе шатор свој, од синова Емора оца Сихемовог за сто новаца.

²⁰Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.

²⁰И начини онде жртвеник, и назва га: Силни Бог Израиљев.