¹А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на [онази] земя.

¹А Дина кћи Лијина, коју роди Јакову, изађе да гледа девојке у оном крају.

²А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

²А угледа је Сихем, син Емора Ефејина, кнеза од оне земље, и узе је и леже с њом и осрамоти је.

³И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

³И приону срце његово за Дину кћер Јаковљеву, и девојка му омиле, и он јој се умиљаваше.

⁴И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

⁴И рече Сихем Емору оцу свом говорећи: Ожени ме овом девојком.

⁵А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

⁵А Јаков чу да је осрамотио Дину кћер његову; а синови његови беху у пољу са стоком његовом, и Јаков оћуте докле они не дођу.

⁶Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

⁶А Емор отац Сихемов изиђе к Јакову да се разговори с њим.

⁷А като чуха за [станалото], Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

⁷А кад дођоше синови Јаковљеви из поља и чуше шта је било, жао би људима врло и разгневише се веома, што учини срамоту Израиљу облежав кћер Јаковљеву, како не би ваљало чинити.

⁸И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

⁸Тада им рече Емор говорећи: Син мој Сихем срцем приону за вашу кћер; подајте му је за жену.

⁹И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

⁹И опријатељите се с нама; кћери своје удајите за нас и кћерима нашим жените се.

¹⁰Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

¹⁰Па живите с нама, и земља ће вам бити отворена; настаните се и тргујте и држите баштине у њој.

¹¹Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: [Само] да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

¹¹И рече Сихем оцу девојчином и браћи јој: Да нађем милост пред вама, и даћу шта ми год кажете.

¹²Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

¹²Иштите ми колико год хоћете уздарја и дара, ја ћу дати шта год кажете; само ми дајте девојку за жену.

¹³А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

¹³А синови Јаковљеви одговорише Сихему и Емору оцу његовом преварно, јер осрамоти Дину сестру њихову.

¹⁴Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

¹⁴И рекоше им: Не можемо то учинити ни дати сестре своје за човека необрезаног, јер је то срамота нама.

¹⁵Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

¹⁵Него ћемо вам учинити по вољи, ако ћете се изједначити с нама и обрезати све мушкиње између себе.

¹⁶тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

¹⁶Онда ћемо удавати своје кћери за вас и женићемо се вашим кћерима, и постаћемо један народ.

¹⁷Но ако не приемете [условието ни] да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

¹⁷Ако ли не пристанете да се обрежете, ми ћемо узети своју девојку и отићи ћемо.

¹⁸И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

¹⁸И по вољи бише речи њихове Емору и Сихему сину Еморовом.

¹⁹Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

¹⁹И момак не оклеваше учинити то; јер му кћи Јаковљева омиле веома; и он беше највише поштован између свих у кући оца свог.

²⁰Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

²⁰И отиде Емор и син му Сихем на врата града свог, и рекоше грађанима говорећи:

²¹Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

²¹Ови људи хоће мирно да живе с нама, да се настане у овој земљи и да тргују по њој; а ево земља је широка и за њих; па ћемо се кћерима њиховим женити и своје ћемо кћери удавати за њих.

²²Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

²²Али ће тако пристати да живе с нама и да постанемо један народ, ако се све мушкиње међу нама обрежу, као што су они обрезани.

²³Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

²³Њихова стока и њихово благо и сва говеда њихова неће ли бити наша? Сложимо се само с њима, па ће остати код нас.

²⁴Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

²⁴И који излажаху на врата града његовог, сви послушаше Емора и Сихема сина његовог; и обреза се све мушкиње, сви који излажаху на врата града његовог.

²⁵А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

²⁵А трећи дан кад они беху у боловима, узеше два сина Јаковљева Симеун и Левије, браћа Динина, сваки свој мач и уђоше слободно у град и побише све мушкиње.

²⁶Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

²⁶Убише и Емора и сина му Сихема оштрим мачем, и узевши Дину из куће Сихемове отидоше.

²⁷Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

²⁷Тада дођоше синови Јаковљеви на побијене, и опленише град, јер у њему би осрамоћена сестра њихова.

²⁸Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

²⁸И узеше овце њихове и говеда њихова и магарце њихове, шта год беше у граду и шта бод беше у пољу.

²⁹и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

²⁹И све благо њихово, и сву децу и жене њихове похваташе и одведоше, и шта год беше у којој кући.

³⁰Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

³⁰А Јаков рече Симеуну и Левију; сметосте ме, и омразисте ме народу ове земље, Хананејима и Ферезејима; у мене има мало људи, па ако се скупе на ме, хоће ме убити те ћу се истребити ја и дом мој.

³¹А те казаха: [Трябваше ли] той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

³¹А они рекоше: Зар са сестром нашом да раде као с курвом?