¹След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

¹А Бог рече Јакову: Устани, иди горе у Ветиљ и онде стани; и начини онде жртвеник Богу, који ти се јавио кад си бежао од Исава брата свог.

²Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

²И Јаков рече породици својој и свима који беху с њим: Баците туђе богове што су у вас, и очистите се и преобуците се;

³и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.

³Па да се дигнемо и идемо горе у Ветиљ, да начиним онде жртвеник Богу, који ме чуо у дан невоље моје и био са мном на путу којим сам ишао.

⁴И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

⁴И дадоше Јакову све богове туђе који беху у њиховим рукама, и обоце, које имаху у ушима; и Јаков их закопа под храстом код Сихема.

⁵След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

⁵Потом отидоше. А страх Божји дође на градове који беху око њих, те се не дигоше у потеру за синовима Израиљевим.

⁶И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

⁶И Јаков и сва чељад што беше с њим дођоше у Луз у земљи хананској, а то је Ветиљ.

⁷И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

⁷И онде начини жртвеник, и назва оно место: Бог ветиљски, јер му се онде јави Бог, кад је бежао од брата свог.

⁸По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}.

⁸Тада умре Девора дојкиња Ревечина, и погребоше је испод Ветиља под храстом, који назва Јаков Алон-Вакут.

⁹И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

⁹И јави се Бог Јакову опет, пошто изиђе из Падан-Арама, и благослови га,

¹⁰Каза му Бог: Името ти [наистина] е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

¹⁰И рече му Бог: Име ти је Јаков; али се одселе нећеш звати Јаков, него ће ти име бити Израиљ. И надеде му име Израиљ.

¹¹Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

¹¹И још му рече Бог: Ја сам Бог Свемогући; расти и множи се; народ и многи ће народи постати од тебе, и цареви ће изаћи из бедара твојих.

¹²и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

¹²И даћу ти земљу коју сам дао Авраму и Исаку, и након тебе семену твом даћу земљу ову.

¹³Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

¹³Потом отиде од њега Бог с места где му говори.

¹⁴И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

¹⁴А Јаков метну споменик на истом месту где му Бог говори, споменик од камена, и покропи га кропљењем, и прели га уљем.

¹⁵И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

¹⁵И Јаков прозва место где му говори Бог Ветиљ.

¹⁶След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

¹⁶И отидоше од Ветиља. А кад им оста још мало пута до Ефрате, породи се Рахиља, и беше јој тежак порођај.

¹⁷А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

¹⁷И кад се веома мучаше, рече јој бабица: Не бој се, имаћеш још једног сина.

¹⁸А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}.

¹⁸А кад се растављаше с душом те умираше, назва га Венонија; али му отац надеде име Венијамин.

¹⁹Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

¹⁹И умре Рахиља, и погребоше је на путу који иде у Ефрату, а то је Витлејем.

²⁰И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

²⁰И метну Јаков споменик на гроб њен. То је споменик на гробу Рахиљином до данашњег дана.

²¹Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

²¹Одатле отишавши Израиљ разапе шатор свој иза куле мигдол-едерске.

²²И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:

²²И кад Израиљ живеше у оној земљи, отиде Рувим и леже с Валом иночом оца свог. И то дочу Израиљ. А имаше Јаков дванаест синова.

²³синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

²³Синови Лијини беху: Рувим првенац Јаковљев, и Симеун и Левије и Јуда и Исахар и Завулон;

²⁴синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

²⁴А синови Рахиљини: Јосиф и Венијамин;

²⁵а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

²⁵А синови Вале робиње Рахиљине: Дан и Нефталим;

²⁶и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

²⁶А синови Зелфе робиње Лијине: Гад и Асир. То су синови Јаковљеви, који му се родише у Падан-Араму.

²⁷После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

²⁷И Јаков дође к Исаку оцу свом у Мамрију у Киријат-Арву, које је Хеврон, где Аврам и Исак беху дошљаци.

²⁸И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

²⁸А Исаку беше сто и осамдесет година;

²⁹И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

²⁹И онемоћав умре Исак, и би прибран к роду свом стар и сит живота; и погребоше га Исав и Јаков синови његови.