¹Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}.

¹А после две године дана усни Фараон, а он стоји на једној реци.

²И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

²И гле, из реке изађе седам крава лепих и дебелих, и стадоше пасти по обали.

³А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при [първите] крави на речния бряг.

³И гле, иза њих изађе из реке седам других крава, ружних и мршавих, и стадоше поред оних крава на обали.

⁴И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

⁴И ове краве ружне и мршаве поједоше оних седам крава лепих и дебелих. У том се пробуди Фараон.

⁵А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

⁵Па опет заспав усни другом, а то седам класова израсте из једног стабла једрих и лепих;

⁶А, ето, след тях израснаха [други] седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

⁶А иза њих исклија седам класова малих и штурих;

⁷И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

⁷Па ови класови мали поједоше оних седам великих и једрих. У том се пробуди Фараон и виде да је сан.

⁸На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

⁸И кад би ујутру, он се забрину у духу, и пославши сазва све гатаре мисирске и све мудраце, и приповеди им шта је снио; али нико не може казати Фараону шта значи.

⁹Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

⁹Тада проговори старешина над пехарницима Фараону и рече: Данас се опоменух греха свог.

¹⁰Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

¹⁰Кад се Фараон расрди на слуге своје и баци у тамницу у кући заповедника стражарског мене и старешину над хлебарима,

¹¹И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

¹¹Уснисмо једну ноћ ја и он, сваки за себе по значењу сна свог уснисмо.

¹²А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки [от нас], според съновидението му, даде значението.

¹²А онде беше с нама момче Јеврејче, слуга заповедника стражарског, и ми му приповедисмо сне, а он нам каза шта чији сан значи.

¹³И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

¹³И зби се како нам каза: мене поврати Фараон у службу, а оног обеси.

¹⁴Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

¹⁴Тада Фараон посла по Јосифа, и брже га изведоше из тамнице, а он се обрија и преобуче се, те изађе пред Фараона.

¹⁵И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

¹⁵А Фараон рече Јосифу: Усних сан, па ми нико не уме да каже шта значи; а за тебе чујем да умеш казивати сне.

¹⁶А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

¹⁶А Јосиф одговори Фараону и рече: То није у мојој власти, Бог ће јавити добро Фараону.

¹⁷Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}.

¹⁷И рече Фараон Јосифу: Усних, а ја стојим крај реке на обали.

¹⁸И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

¹⁸И гле, из реке изађе седам крава дебелих и лепих, те стадоше пасти по обали.

¹⁹И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

¹⁹И гле, иза њих изађе седам других крава рђавих, и врло ружних и мршавих, каквих нисам видео у целој земљи мисирској.

²⁰И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

²⁰И ове краве мршаве и ружне поједоше оних седам дебелих,

²¹но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

²¹И кад им бише у трбуху, не познаваше се да су им у трбуху, него опет беху онако ружне као пре. У том се пробудих.

²²После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.

²²Па опет усних, а то седам класова израсте из једног стабла једрих и лепих;

²³И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

²³А иза њих исклија седам малих, танких и штурих.

²⁴тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах [съновидението] на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

²⁴И ови танки класови прождреше оних седам лепих. И ово приповедих гатарима, али ми ни један не зна казати шта значи.

²⁵Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

²⁵А Јосиф рече Фараону: Оба су сна Фараонова једнака; Бог јавља Фараону шта је наумио.

²⁶Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

²⁶Седам лепих крава јесу седам година, и седам лепих класова јесу седам година; оба су сна једнака.

²⁷А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

²⁷А седам крава мршавих и ружних, што изађоше иза оних, јесу седам година; и седам класова ситних и штурих биће седам година гладних.

²⁸Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

²⁸То је што рекох Фараону: Бог каже Фараону шта је наумио.

²⁹Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

²⁹Ево доћи ће седам година врло родних свој земљи мисирској.

³⁰А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

³⁰А иза њих настаће седам гладних година, где ће се заборавити све обиље у земљи мисирској, јер ће глад сатрти земљу,

³¹Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

³¹Те се неће знати то обиље у земљи од глади потоње, јер ће бити врло велика.

³²А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, [означава], че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

³²А што је два пута узастопце Фараон снио, то је зато што је зацело Бог тако наумио, и на скоро ће то учинити Бог.

³³Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

³³Него сада нека потражи Фараон човека мудрог и разумног, па нека га постави над земљом мисирском.

³⁴Нека стори Фараон [това] и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от[ произведенията] на Египетската земя.

³⁴И нека гледа Фараон да постави старешине по земљи, и покупи петину по земљи мисирској за седам родних година;

³⁵Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

³⁵Нека скупљају од сваког жита за родних година које иду, и нека снесу под руку Фараонову сваког жита у све градове, и нека чувају,

³⁶И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

³⁶Да се нађе хране земљи за седам година гладних, кад настану, да не пропадне земља од глади.

³⁷Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

³⁷И ово се учини добро Фараону и свим слугама његовим.

³⁸И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

³⁸И рече Фараон слугама својим: Можемо ли наћи човека какав је овај, у коме би дух био Божји?

³⁹Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

³⁹Па рече Фараон Јосифу: Кад је теби јавио Бог све ово, нема никога тако мудрог и разумног као што си ти.

⁴⁰Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

⁴⁰Ти ћеш бити над домом мојим, и сав ће ти народ мој уста љубити; само ћу овим престолом бити већи од тебе.

⁴¹Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

⁴¹И још рече Фараон Јосифу: Ево, постављам те над свом земљом мисирском.

⁴²Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

⁴²И скиде Фараон прстен с руке своје и метну га Јосифу на руку, и обуче га у хаљине од танког платна, и обеси му златну верижицу о врату,

⁴³После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

⁴³И посади га на кола која беху друга за његовим, и заповеди да пред њим вичу: Клањајте се! И да га је поставио над свом земљом мисирском.

⁴⁴При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

⁴⁴И још рече Фараон Јосифу: Ја сам Фараон, али без тебе неће нико маћи руке своје ни ноге своје у свој земљи мисирској.

⁴⁵И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

⁴⁵И даде Фараон Јосифу име Псонтомфаних, и ожени га Асенетом кћерју Потифере свештеника онског. И пође Јосиф по земљи мисирској.

⁴⁶Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

⁴⁶А беше Јосифу тридесет година кад изађе пред Фараона цара мисирског. И отишавши од Фараона обиђе сву земљу мисирску.

⁴⁷И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

⁴⁷И за седам родних година роди земља свашта изобила.

⁴⁸И [Иосиф] събра всичката храна от тия седем години, които бяха [настанали] в Египетската земя, и тури храната в градовете; във [всеки] град прибра храната от околните му ниви.

⁴⁸И стаде Јосиф купити за тих седам година сваког жита што беше по земљи мисирској, и сносити жито у градове; у сваки град сношаше жито с њива које беху око њега.

⁴⁹Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

⁴⁹Тако накупи Јосиф жита врло много колико је песка морског, тако да га преста мерити, јер му не беше броја.

⁵⁰А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

⁵⁰И докле још не наста гладна година, родише се Јосифу два сина, које му роди Асенета кћи Потифере свештеника онског.

⁵¹И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото [си думаше:] Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

⁵¹И првенцу надеде Јосиф име Манасија, говорећи: Јер ми Бог даде да заборавим сву муку своју и сав дом оца свог.

⁵²А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото [си думаше]: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

⁵²А другом надеде име Јефрем, говорећи: Јер ми Бог даде да растем у земљи невоље своје.

⁵³А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха [настанали] в Египетската земя

⁵³Али прође седам година родних у земљи мисирској;

⁵⁴настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

⁵⁴И наста седам година гладних, као што је Јосиф напред казао. И беше глад по свим земљама, а по свој земљи мисирској беше хлеба.

⁵⁵Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

⁵⁵Али најпосле наста глад и по свој земљи мисирској, и народ повика к Фараону за хлеб; а Фараон рече свима Мисирцима: Идите к Јосифу, па шта вам он каже оно чините.

⁵⁶(А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

⁵⁶И кад глад беше по свој земљи, отвори Јосиф све житнице, и продаваше Мисирцима. И глад поста врло велика у земљи мисирској.

⁵⁷И [от] всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

⁵⁷И из свих земаља долажаху у Мисир к Јосифу да купују; јер поста глад у свакој земљи.