¹Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

¹Тада Јосиф не могући се уздржати пред осталима који стајаху око њега, повика: Изађите сви напоље. Тако не оста нико код њега кад се Јосиф показа браћи својој.

²И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

²Па бризну плакати тако да чуше Мисирци, чу и дом Фараонов.

³И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

³И рече Јосиф браћи својој: Ја сам Јосиф; је ли ми отац још у животу? Али му браћа не могаху одговорити, јер се препадоше од њега.

⁴Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

⁴А Јосиф рече браћи својој: Приступите ближе к мени. И приступише; а он рече ја сам Јосиф брат ваш, ког продадосте у Мисир.

⁵Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

⁵А сада немојте жалити нити се кајати што ме продадосте овамо, јер Бог мене посла пред вама ради живота вашег.

⁶Защото [вече] две години гладът [върлува] в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

⁶Јер је већ две године дана глад у земљи, а биће још пет година, где неће бити ни орања ни жетве.

⁷Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

⁷А Бог ме посла пред вама, да вас сачува на земљи и да вам избави живот избављењем превеликим.

⁸И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

⁸И тако нисте ме ви оправили овамо него сам Бог, који ме постави оцем Фараону и господарем од свега дома његовог и старешином над свом земљом мисирском.

⁹Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

⁹Вратите се брже к оцу мом и кажите му: Овако вели син твој Јосиф: Бог ме је поставио господарем свему Мисиру, ходи к мени, немој оклевати.

¹⁰Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

¹⁰Седећеш у земљи гесемској и бићеш близу мене, ти и синови твоји и синови синова твојих, и овце твоје и говеда твоја и шта је год твоје.

¹¹Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

¹¹И ја ћу те хранити онде, јер ће још пет година бити глад, да не погинеш од глади ти и дом твој и шта је год твоје.

¹²И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

¹²А ето видите очима својим, и брат мој Венијамин својим очима, да вам ја из уста говорим.

¹³И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

¹³Кажите оцу мом сву славу моју у Мисиру и шта сте год видели; похитајте и доведите овамо оца мог.

¹⁴Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

¹⁴Тада паде око врата Венијамину брату свом и плака. И Венијамин плака о врату његовом.

¹⁵И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

¹⁵И изљуби сву браћу своју и исплака се над њима. Потом се браћа његова разговараху с њим.

¹⁶И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

¹⁶И чу се глас у кући Фараоновој, и рекоше: Дођоше браћа Јосифу. И мило би Фараону и слугама његовим;

¹⁷И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

¹⁷И рече Фараон Јосифу: Кажи браћи својој: Овако учините: натоварите магарце своје, па идите и вратите се у земљу хананску,

¹⁸И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

¹⁸Па узмите оца свог и чељад своју, и дођите к мени, и даћу вам најбоље што има у земљи мисирској, и јешћете најбоље обиље ове земље.

¹⁹А на тебе заповядвам [да им речеш]: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

¹⁹А ти им заповеди: Овако учините: узмите са собом из земље мисирске кола за децу своју и за жене своје, и поведите оца свог и дођите овамо;

²⁰При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

²⁰А на покућство своје не гледајте, јер шта има најбоље у свој земљи мисирској ваше је.

²¹И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

²¹И синови Израиљеви учинише тако; и Јосиф им даде кола по заповести Фараоновој; даде им и брашњенице на пут.

²²На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

²²И свакоме даде по две хаљине, а Венијамину даде триста сребрника и петоре хаљине.

²³И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

²³А оцу свом посла још десет магараца натоварених најлепших ствари што има у Мисиру, и десет магарица натоварених жита и хлеба и јестива оцу на пут.

²⁴Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

²⁴Тако оправи браћу своју, и пођоше; и рече им: Немојте се корити путем.

²⁵И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

²⁵Тако се вратише из Мисира, и дођоше у земљу хананску к Јакову оцу свом.

²⁶И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

²⁶И јавише му и рекоше: Још је жив Јосиф, и заповеда над свом земљом мисирском. А у њему срце пренеможе, јер им не вероваше.

²⁷Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

²⁷Али кад му казаше све речи Јосифове, које им је Јосиф рекао, и виде кола, која посла Јосиф по оца, тада оживе дух Јакова оца њиховог;

²⁸И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

²⁸И рече Израиљ: Доста ми је кад је још жив син мој Јосиф; идем да га видим докле нисам умро.