¹Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

¹А Бог се опомену Ноја и свих звери и све стоке што беху с њим у ковчегу; и посла Бог ветар на земљу да узбије воду.

²Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

²И затворише се извори бездану и уставе небеске, и дажд с неба престаде.

³Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

³И стаде вода опадати на земљи, и једнако опадаше после сто педесет дана;

⁴А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

⁴Те се устави ковчег седмог месеца дана седамнаестог на планини Арарату.

⁵Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

⁵И вода опадаше све већма до десетог месеца; и првог дана десетог месеца показаше се врхови од брда.

⁶После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

⁶А после четрдесет дана отвори Ноје прозор на ковчегу, који беше начинио;

⁷и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

⁷И испусти гаврана, који једнако одлеташе и долеташе докле не пресахну вода на земљи.

⁸Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

⁸Па пусти и голубицу да би видео је ли опала вода са земље.

⁹Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе [още] по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

⁹А голубица не нашавши где би стала ногом својом врати се к њему у ковчег, јер још беше вода по свој земљи; и Ноје пруживши руку ухвати је и узе к себи у ковчег.

¹⁰А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

¹⁰И почека још седам дана, па опет испусти голубицу из ковчега.

¹¹И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, [имаше] в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

¹¹И пред вече врати се к њему голубица, и гле, у кљуну јој лист маслинов, који беше откинула; тако позна Ноје да је опала вода са земље.

¹²След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

¹²Али почека још седам дана, па опет испусти голубицу, а она му се више не врати.

¹³В шестстотин и първата година [на Ноевия живот], на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

¹³Шест стотина прве године века Нојевог први дан првог месеца усахну вода на земљи; и Ноје откри кров на ковчегу, и угледа земљу суву.

¹⁴А на двадесет и седмия ден от втория месец земята [съвършено] изсъхна.

¹⁴А другог месеца двадесет седмог дана беше сва земља сува.

¹⁵Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

¹⁵Тада рече Бог Ноју говорећи:

¹⁶Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

¹⁶Изађи из ковчега ти и жена твоја и синови твоји и жене синова твојих с тобом;

¹⁷Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

¹⁷Све звери што су са тобом од сваког тела, птице и стоку и шта год гамиже по земљи, изведи са собом, нека се разиђу по земљи, и нека се плоде и множе на земљи.

¹⁸Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

¹⁸И изиђе Ноје и синови његови и жена његова и жене синова његових с њим.

¹⁹излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

¹⁹Све звери, све ситне животиње, све птице и све што се миче по земљи по својим врстама изиђоше из ковчега.

²⁰И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;

²⁰И начини Ноје жртвеник Господу, и узе од сваке чисте стоке и од свих птица чистих, и принесе на жртвенику жртве паљенице.

²¹и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

²¹И Господ омириса мирис угодни, и рече у срцу свом: Нећу више клети земље с људи, што је мисао срца човечијег зла од малена; нити ћу више убијати све што живи, као што учиних.

²²Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

²²Од сада докле буде земље, неће нестајати сетве ни жетве, студени ни врућине, лета ни зиме, дана ни ноћи.