Bulgarian

Serbian: Cyrillic

Habakkuk

2

1На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си.
1На стражи својој стадох, и стајах на кули, и мотрах да видим шта ће ми рећи и шта бих одговорио ономе који ме кораше.
2Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже.
2И одговори ми Господ и рече: Пиши утвару, и да буде разговетно на плочама да се лако чита.
3Защото видението се отнася към едно определено [бъдеще] време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.
3Јер ће још бити утвара до одређеног времена, и говориће шта ће бити до краја и неће слагати; ако оклева, чекај је, јер ће зацело доћи, и неће одоцнити.
4Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.
4Гле, ко се поноси, његова душа није права у њему; а праведник ће од вере своје жив бити.
5При това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като преизподня, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена.
5А како вино вара, такав је човек охол, нити остаје у стану; јер раширује дух свој као гроб, и као смрт је, која се не може наситити и збира к себи све народе и скупља к себи сва племена.
6Против такъв няма ли всички тия да съставят притча, И против него присмивателна поговорка? като рекат: Горко на онзи, който натрупва [много] [нещо], което не е негово! - до кога? - И който товари себе си със залози!
6Неће ли га сви они узети у причу и у загонетке, и рећи: Тешко оном који умножава шта није његово! Докле ће? И који трпа на се густо блато.
7Няма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихоимство, И да се подигнат ония, които ще те правят окаян, Та ти да им станеш за плячка?
7Неће ли наједанпут устати они који ће те гристи? И неће ли се пробудити они који ће те растрзати, и којима ћеш бити грабеж?
8Понеже ти обра много народи, Всички останали от племената ще те оберат, Поради кръвта на човеците, И поради насилието извършено [от тебе] на земята, На града и на всичките му жители.
8Што си ти опленио многе народе, тебе ће опленити сав остатак од народа, за крв људску и за насиље учињено земљи, граду и свима који живе у њему.
9Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си За да постави гнездото си на високо, Та да се избави от силата на бедствието!
9Тешко ономе који се лакоми на гадан добитак кући својој, да постави гнездо своје на високом месту и сачува се ода зла.
10Ти си намислил [онова, което ще докара] срам на дома ти Като си изтребил много племена, И си съгрешил против своята си душа.
10Смислио си срамоту кући својој да затреш многе народе, и огрешио си се о своју душу.
11Защото камъкът ще извика из стената, И гредата из дърветата ще му отговори.
11Јер ће камен из зида викати, и чвор из дрвета сведочиће.
12Горко на онзи, който гради град с кръв, И утвърждава град с неправда!
12Тешко ономе који гради град крвљу и оснива град неправдом.
13Ето, не е ли от Господа на Силите това, Гдето се трудят племената за огъня, И народите се мъчат за суетата?
13Гле, није ли од Господа над војскама да људи раде за огањ и народи се труде низашта?
14Защото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна, Както водите покриват морето.
14Јер ће се земља напунити познања славе Господње као што је море пуно воде.
15Горко на онзи, който напоява ближния си, - На тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, За да гледаш голотата им!
15Тешко ономе који поји ближњег свог, додаје мех свој да би га опојио и гледао му голотињу.
16Напълнил си се със срам, а не със слава; Пий и ти, и нека се открие краекожието ти, Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе, И гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.
16Наситићеш се срамоте место славе, пиј и ти, и откриј голотињу своју; доћи ће к теби чаша у десници Господњој, и бљувотина ће срамна бити на слави твојој.
17Защото неправдата [ти] към Ливан ще те покрие, И изтребването на уплашените животни, Поради кръвта на човеците, И насилието извършено [от тебе] на земята, На града и на всичките му жители.
17Јер насиље учињено Ливану покриће те и пустош међу зверјем која га је плашила, за крв људску и насиље учињено земљи, граду и свима који живе у њему.
18Какво ползва изваяният идол, Та го е изваял художника му? - Или леяният идол, учителят на лъжата, Та уповава творителят му на делото си, Тъй щото да прави неми идоли?
18Шта помаже резан лик што га изреза уметник његов? Шта ливен лик и учитељ лажи, те се уметник узда у дело своје градећи неме идоле?
19Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! - На немия камък: Дигни се! Той ли ще [го] научи? Ето, той е обкован със злато и сребро, И няма никакво дишане в него.
19Тешко ономе који говори дрвету: Прени се! И немом камену: Пробуди се! Хоће ли он учити? Ето, обложен је златом и сребром, а нема духа у њему.
20Но Господ е в светия Си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.
20А Господ је у светој цркви својој; ћути пред Њим сва земљо!