¹Наложеното пророчество, което пророк Авакум [чу] във видение:

¹Бреме које виде пророк Авакум.

²До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

²Докле ћу, Господе, вапити а Ти нећеш да чујеш? Докле ћу Ти викати: Насиље! А Ти нећеш да избавиш?

³Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

³Зашто пушташ да видим безакоње, и да гледам муку и грабеж и насиље пред собом, и како подижу свађу и распру?

⁴Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

⁴Зато се оставља закон, и суд не излази никада, јер безбожник оптече праведника, зато суд излази изопачен.

⁵Погледнете между народите, вникнете, И се учудете много; Защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, Което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже.

⁵Погледајте по народима и видите, и чудите се и дивите се, јер ћу учинити дело у ваше дане ког нећете веровати кад се стане приповедати.

⁶Защото, ето, Аз повдигам халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света За да завладее селища, които не са негови.

⁶Јер, ево, ја ћу подигнути Халдејце, народ љут и нагао, који ће ићи по земљи широм да освоји насеља која нису његова.

⁷Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.

⁷Жесток је и страшан, суд његов и власт његова од њега излази.

⁸Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който бърза да разкъсва.

⁸Коњи ће му бити бржи од рисова и љући од вукова увече, велико ће мноштво бити коњика његових, и идући издалека коњици његови долетеће као орао кад хити на лов.

⁹Всички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.

⁹Сви ће доћи на грабеж, с лица ће бити као источни ветар, покупиће робље као песак.

¹⁰Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.

¹⁰И царевима ће се ругати и кнезови ће им бити подсмех, смејаће се сваком граду, насуће земље, и узеће га.

¹¹Тогава духът му се изменя; Преминава [като завоевател], и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.

¹¹Тада ће му се променити дух, проћи ће и скривиће; та ће му сила његова бити од Бога његовог.

¹²Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да [извършат Твоите] съдби [над нас]; И Ти Могъщи си ги поставил за [наше] наказание.

¹²Ниси ли Ти од века, Господе Боже мој, Свече мој? Нећемо умрети; Ти си га, Господе, одредио за суд; и утврдио си га, Стено, за карање.

¹³Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,

¹³Чисте су очи твоје да не можеш гледати зло, и безакоње не можеш гледати; зашто гледаш безаконике? Ћутиш, кад безбожник прождире правијег од себе?

¹⁴И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?

¹⁴И хоћеш ли оставити људе као рибе морске, као бубине, које немају господара?

¹⁵[Халдеецът] изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.

¹⁵Извлачи их све удицом, хвата их у мрежу своју, и згрће их пређом својом, зато се весели и радује.

¹⁶По тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.

¹⁶Зато приноси жртву својој мрежи, и кади својој пређи; јер је тиме део његов претио и храна му изабрана.

¹⁷Но дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?

¹⁷Хоће ли зато извлачити мрежу своју и једнако убијати народе немилице?