¹Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.

¹Тешко граду крвничком, сав је пун лажи и отимања, грабеж не избива из њега.

²Пукот на бичове [се чува], и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.

²Пуцају бичеви, и точкови праште, и коњи топоћу, и кола скачу.

³Конникът се качва [с] лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.

³Коњаници поскакују, и мачеви се сјају, и копља севају, и мноштво је побијених и сила мртвих телеса, нема броја мртвацима, и пада се преко мртваца.

⁴[Това е] поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.

⁴За мноштво курварства љупке курве, веште бајачице, која продаје народе својим курвањем и племена врачањем својим.

⁵Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.

⁵Ево ме на те, говори Господ над војскама, и узгрнућу ти скуте твоје на лице, и показаћу народима голотињу твоју и царствима срамоту твоју.

⁶Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.

⁶И бацићу на тебе гадове и наружићу те, и начинићу од тебе углед.

⁷Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?

⁷И ко те год види, бежаће од тебе, и говориће: Опусте Ниневија; ко ће је жалити? Где ћу тражити оне који би те тешили?

⁸Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови [води]?

⁸Јеси ли боља од Но-Амона, који лежаше међу рекама, опточен водом, коме предња кула беше море и зидови му беху море?

⁹Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

⁹Јачина му беше хуска земља и Мисир и народи без броја; Футеји и Ливеји беху ти помоћници.

¹⁰Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.

¹⁰И он би пресељен, отиде у ропство, и деца његова бише размрскана по угловима свих улица; и за главаре његове бацаше жреб, и сви властељи његови бише оковани у пута.

¹¹Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

¹¹И ти ћеш се опити и крићеш се, и ти ћеш тражити заклон од непријатеља.

¹²Всичките ти крепости ще бъдат [Като] смоковници с първозрелите [си] смокини; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядящия.

¹²Сви ће градови твоји бити као смокве с раним родом; кад се тресну, падају у уста ономе ко хоће да једе.

¹³Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.

¹³Ето, народ су ти жене усред тебе; непријатељима ће твојим бити широм отворена врата од земље твоје, огањ ће прождрети преворнице твоје.

¹⁴Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си. Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.

¹⁴Нахватај себи воде за опсаду, утврди ограде своје; уђи у као и угази блато, оправи пећ за опеке.

¹⁵Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.

¹⁵Онде ће те прождрети огањ, мач ће те исећи, изјешће те као хрушт; нека вас је много као хруштева, нека вас је много као скакаваца.

¹⁶(Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) [Както] изедникът опустоши и отлетя,

¹⁶Имаш трговаца више него што је звезда на небу; хруштеви падоше, па одлетеше.

¹⁷[Така и] коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

¹⁷Главари су твоји као скакавци и војводе твоје као велики скакавци, који падају по плотовима кад је студено, а кад сунце гране, одлећу, и место им се не познаје где беху.

¹⁸Пастирите ти задрямват, царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.

¹⁸Задремаше твоји пастири, царе асирски, полегаше јунаци твоји, народ се твој распрша по горама, и нема никога да их збере.

¹⁹Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?

¹⁹Нема лека полому твом, љута је рана твоја; ко год чује глас о теби, пљескаће рукама над тобом, јер кога није стизала злоћа твоја једнако?