¹Бог Който при разни частични [съобщения], и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,

¹Бог који је некада много пута и различитим начином говорио очевима преко пророка, говори и нама у последак дана ових преко сина,

²в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,

²Ког постави наследника свему, кроз ког и свет створи.

³Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,

³Који будући сјајност славе и обличје бића Његовог, и носећи све у речи силе своје, учинивши собом очишћење греха наших, седе с десне стране престола величине на висини,

⁴и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

⁴И толико бољи поста од анђела колико преславније име од њихова доби.

⁵Защото, кому от ангелите е рекъл [Бог] някога: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; и пак: "Аз ще Му бъда Отец, и Той ще ми бъде Син"?

⁵Јер коме од анђела рече кад: Син мој ти си, ја те данас родих? И опет: Ја ћу Му бити Отац, и Он ће ми бити Син.

⁶А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: - "И поклонете се Нему, всички Божии ангели".

⁶И опет уводећи Првороднога у свет говори: и да Му се поклоне сви анђели Божији.

⁷И за ангелите казва: - "Който прави ангелите Си [силни като] ветрове, И служителите Си [като] огнен пламък";

⁷Тако и анђелима говори: Који чини анђеле своје духове, и слуге своје пламен огњени.

⁸А за Сина казва: - "Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

⁸А сину: Престо је Твој, Боже, ва век века; палица је правде палица царства Твог.

⁹Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".

⁹Омилела Ти је правда, и омрзао си на безакоње: тога ради помаза Те, Боже, Бог Твој уљем радости већма од другова Твојих.

¹⁰и пак: "В началото Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце е небето;

¹⁰И опет: Ти си, Господе, у почетку основао земљу, и небеса су дела руку Твојих:

¹¹Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха,

¹¹Она ће проћи, а Ти остајеш: и сва ће остарети као хаљина,

¹²И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

¹²И савићеш их као хаљину, и измениће се: а Ти си Онај исти, и Твојих година неће нестати.

¹³А кому от ангелите е рекъл някога: - "Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие"?

¹³А коме од анђела рече кад: Седи мени с десне стране док положим непријатеље Твоје подножје ногама Твојим?

¹⁴Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?

¹⁴Нису ли сви службени духови који су послани на службу онима који ће наследити спасење?