¹Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

¹Зато, браћо света, заједничари звања небеског, познајте посланика и владику, ког ми признајемо, Исуса Христа,

²Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

²Који је веран Ономе који га створи, као и Мојсије у свему дому његовом.

³Понеже Той се удостои със слава [толкоз] по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от [почитта що има] къщата.

³Јер Овај поста толико достојан веће части од Мојсија, колико већу од дома част има онај који га је начинио.

⁴Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

⁴Јер сваки дом треба неко да начини; а ко је све створио оно је Бог.

⁵И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори [по-после;]

⁵И Мојсије дакле беше веран у свему дому његовом, као слуга, за сведочанство оног што је требало да се говори.

⁶а Христос, като Син, [беше верен] над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

⁶Али је Христос као син у дому свом: ког смо дом ми, ако слободу и славу наде до краја тврдо одржимо.

⁷Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

⁷Зато, као што говори Дух Свети: Данас ако глас Његов чујете,

⁸Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

⁸Не будите дрвенастих срца, као кад се прогневисте у дане напасти у пустињи,

⁹Гдето бащите ви [Ме] изкусиха, изпитаха [Ме]. И видяха делата Ми четиридесет години.

⁹Где ме искушаше очеви ваши, искушаше ме, и гледаше дела моја четрдесет година.

¹⁰Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

¹⁰Тога ради расрдих се на тај род, и рекох: Једнако се мету у срцима, али они не познаше путеве моје;

¹¹Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

¹¹Зато се заклех у гневу свом да неће ући у покој мој.

¹²Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

¹²Гледајте, браћо, да не буде кад у коме од вас зло срце неверства да одступи од Бога Живога;

¹³но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

¹³Него се утешавајте сваки дан, докле се данас говори, да који од вас не одрвени од преваре греховне;

¹⁴Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

¹⁴Јер постадосмо заједничари Христу, само ако како смо почели у Њему бити до краја тврдо одржимо;

¹⁵докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

¹⁵Докле се говори: Данас, ако глас Његов чујете, не будите дрвенастих срца, као кад се прогневисте.

¹⁶Защото кои, като чуха, [Го] преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

¹⁶Јер неки чувши прогневише се, али не сви који изиђоше из Мисира с Мојсијем.

¹⁷А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

¹⁷А на које мрзи четрдесет година? Није ли на оне који сагрешише, који оставише кости у пустињи?

¹⁸На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

¹⁸А којима се закле да неће ући у покој Његов, него онима који не хтеше да верују?

¹⁹И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

¹⁹И видимо да не могоше ући за неверство.