¹И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал [до нея].

¹Да се бојимо, дакле, да како док је још остављено обећање да се улази у покој Његов, не закасни који од вас.

²Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

²Јер је нама објављено као и онима; али онима не помаже чувена реч, јер не вероваше они који чуше.

³Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече [Бог: - ]"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата [Му] още при основаването на света.

³Јер ми који веровасмо улазимо у покој, као што рече: Зато се заклех у гневу свом да неће ући у покој мој, ако су дела и била готова од постања света.

⁴Защото нейде си е говорил за самия [ден] така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

⁴Јер негде рече за седми дан овако: и почину Бог у дан седми од свих дела својих.

⁵а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

⁵И на овом месту опет: Неће ући у покој мој.

⁶И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

⁶Будући, пак, да неки имају да уђу у њега, и они којима је најпре јављено не уђоше за непослушање;

⁷[затова] Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

⁷Опет одреди један дан, данас, говорећи у Давиду по толиком времену, као што се пре каза: Данас ако глас Његов чујете, не будите дрвенастих срца.

⁸Защото, ако Исус[ Навиев] беше им дал почивка, [Бог] не би говорил след това за друг ден.

⁸Јер да је Исус оне довео у покој, не би за други дан говорио потом.

⁹Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

⁹Дакле је остављено још почивање народу Божијем.

¹⁰Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

¹⁰Јер који уђе у покој Његов, и он почива од дела својих, као и Бог од својих.

¹¹Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в [това, да дава] същия пример на неверие.

¹¹Да се постарамо, дакле, ући у тај покој, да не упадне ко у ону исту гатку неверства.

¹²Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

¹²Јер је жива реч Божија, и јака, и оштрија од сваког мача оштрог с обе стране, и пролази тја до растављања и душе и духа, и зглавака и мозга, и суди мислима и помислима срца.

¹³И няма създание, което да не е явно пред [Бога;] но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

¹³И нема твари непознате пред Њиме, него је све голо и откривено пред очима Оног коме говоримо.

¹⁴И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до [най-високите] небеса, нека държим това, което сме изповядали.

¹⁴Имајући, дакле, великог Поглавара свештеничког, који је прошао небеса, Исуса сина Божијег, да се држимо признања.

¹⁵Защото нямаме [такъв] първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а [имаме Един], Който е бил във всичко изкушен като [нас], но пак без грях.

¹⁵Јер немамо Поглавара свештеничког који не може пострадати с нашим слабостима, него који је у свачему искушан као и ми, осим греха.

¹⁶Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, [която] да помага благовременно.

¹⁶Да приступимо, дакле, слободно к престолу благодати, да примимо милост и нађемо благодат за време кад нам затреба помоћ.