¹Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

¹Јер сваки поглавар свештенички који се из људи узима, за људе се поставља на службу к Богу, да приноси даре и жртве за грехе,

²[такъв първосвещеник], който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

²Који може пострадати с онима који не знају и залазе; јер је и он под слабошћу.

³и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

³И зато је дужан како за народне тако и за своје грехе приносити.

⁴А [както] никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

⁴И нико сам себи не даје части, него који је позван од Бога, као и Арон.

⁵така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а [Му я даде] Оня, Който [Му] е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";

⁵Тако и Христос не прослави сам себе да буде поглавар свештенички, него Онај који Му рече: Ти си мој син, ја Те данас родих.

⁶както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"

⁶Као што и на другом месту говори: Ти си свештеник вавек по реду Мелхиседековом.

⁷Тоя [Христос] в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,

⁷Он у дане тела свог мољења и молитве к Ономе који Га може избавити од смрти с виком великом и са сузама приношаше, и би утешен по својој побожности.

⁸ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

⁸Иако и беше Син Божји, али од оног што пострада научи се послушању.

⁹и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

⁹И свршивши све, постаде свима који Га послушаше узрок спасења вечног.

¹⁰наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

¹⁰И би наречен од Бога поглавар свештенички по реду Мелхиседековом.

¹¹Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

¹¹За ког бисмо вам имали много говорити што је тешко исказати; јер сте постали слаби на слушању.

¹²Понеже докато вие трябваше [до сега], според [изтеклото] време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

¹²Јер ви који би ваљало да сте учитељи по годинама, опет потребујете да учите које су прва слова речи Божије; и постадосте да требате млека, а не јаке хране.

¹³Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

¹³Јер који се год храни млеком, не разуме речи правде, јер је дете.

¹⁴а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

¹⁴А савршених је тврда храна, који имају осећања дугим учењем обучена за разликовање и добра и зла.