1Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
1Зато да оставимо почетак Христове науке и да се дамо на савршенство: да не постављамо опет темеља покајања од мртвих дела, и вере у Бога,
2учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
2Науке крштења, и стављања руку, и васкрсења мртвих, и суда вечног.
3И това ще сторим, ако Бог позволи.
3И ово ћемо учинити ако Бог допусти.
4Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
4Јер није могуће оне који су једном просветљени, окусили дар небески, постали заједничари Духа Светог,
5и са вкусили, колко е добро Божието слово, [още са вкусили] и от великите дела, [които въвеждат] бъдещия век,
5И окусили добру реч Божју, и силу оног света, и отпали,
6а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
6Опет обновити на покајање, јер сами себи наново распињу и руже сина Божијег.
7Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
7Јер земља која пије дажд што често на њу пада, и која рађа поврће добро онима који је раде, прима благослов од Бога;
8но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
8А која износи трње и чичак, непотребна је и клетве близу, која се најпосле сажеже.
9Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, [нещо], което води към спасението.
9Али од вас, љубазни, надамо се бољем и шта се држи спасења, ако и говоримо тако.
10Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
10Јер Бог није неправедан да заборави дело ваше и труд љубави коју показасте у име Његово, послуживши светима и служећи.
11И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
11Али желимо да сваки од вас покаже то исто старање да се нада одржи тврдо до самог краја;
12да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните [благословения].
12Да не будете лениви, него да се угледате на оне који вером и трпљењем добијају обећања.
13Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
13Јер кад Бог Авраму обећа, не имајући ничим већим да се закуне, закле се собом,
14"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
14Говорећи: Заиста благосиљајући благословићу те, и умножавајући умножићу те.
15И така, [Авраам], като устоя, получи обещаното.
15И тако трпећи дуго, доби обећање.
16Защото [както], човеците се кълнат в някого по-голям [от тях], и клетвата, [дадена] в потвърждение [на думата], туря край на всеки спор между тях,
16Јер се људи већим куну, и свакој њиховој свађи свршетак је заклетва за потврђење.
17[така] и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
17Зато и Бог кад хтеде наследницима обећања обилније да покаже тврђу завета свог, учини посредника клетву:
18така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
18Да би у двема непоколебљивим стварима, у којима Богу није могуће слагати, имали јаку утеху ми који смо прибегли да се ухватимо за наду која нам је дана,
19която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
19Који имамо као тврд и поуздан ленгер душе, који улази и за најдаље завесе,
20гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.
20Где Исус уђе напред за нас, поставши поглавар свештенички довека по реду Мелхиседековом.