¹Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

¹Јер овај Мелхиседек беше цар салимски, свештеник Бога Највишег, који срете Авраама кад се враћаше с боја царева, и благослови га;

²комуто Авраам отдели и десетък от всичката [плячка -] тоя, който е първо, по значението [на името му], цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

²Коме и Авраам даде десетак од свега. Прво дакле значи цар правде, потом и цар салимски, то јест цар мира:

³- без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.

³Без оца, без матере, без рода, не имајући ни почетка данима, ни свршетка животу, а испоређен са сином Божијим, и остаје свештеник довека.

⁴А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

⁴Али погледајте колики је овај коме је и Авраам патријарх дао десетак од плена.

⁵Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

⁵Истина, и они од синова Левијевих који примише свештенство, имају заповест да узимају по закону десетак од народа, то јест од браће своје, ако су и изишли из бедара Аврамових.

⁶той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

⁶Али онај који се не броји од њиховог рода, узе десетак од Авраама, и благослови оног који има обећање.

⁷А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

⁷Али без сваког изговора мање благослови веће.

⁸И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

⁸И тако овде узимају десетак људи који умиру, а онамо Онај за ког се посведочи да живи.

⁹И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

⁹И, да овако кажем, Левије који узе десетак, дао је десетак кроз Авраама:

¹⁰защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна [Авраама].

¹⁰Јер беше још у бедрима очевим кад га срете Мелхиседек.

¹¹Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда [е имало] вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

¹¹Ако је, дакле, савршенство постало кроз левитско свештенство (јер је народ под њим закон примио), каква је још потреба била говорити да ће други свештеник постати по реду Мелхиседековом, а не по реду Ароновом?

¹²Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

¹²Јер, кад се промени свештенство, мора се и закон променити.

¹³Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

¹³Јер за кога се ово говори Он је од другог колена, од ког нико не приступи к олтару.

¹⁴Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

¹⁴Јер је познато да Господ наш од колена Јудина изађе, за које колено Мојсије не говори ништа о свештенству.

¹⁵Това, [що казваме], става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

¹⁵И још је више познато да ће по реду Мелхиседековом други свештеник постати,

¹⁶Който се установи не по закон, [изразен] в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

¹⁶Који није постао по закону телесне заповести него по сили живота вечног.

¹⁷защото [за Него] свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";

¹⁷Јер сведочи: Ти си свештеник вавек по реду Мелхиседековом.

¹⁸защото [по тоя начин] се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

¹⁸Тако се укида пређашња заповест, што би слаба и залудна.

¹⁹(понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

¹⁹Јер закон није ништа савршио; а постави бољу наду, кроз коју се приближујемо к Богу.

²⁰И колкото [е важно това, че] Той не [е станал свещеник] без заклеване,

²⁰И још не без заклетве:

²¹(защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), [като каза:] Ти си свещеник до века,

²¹Јер они без заклетве посташе свештеници; а Овај са заклетвом кроз Оног који Му говори: Закле се Господ и неће се раскајати: Ти си свештеник вавек по реду Мелхиседековом.

²²толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

²²Толико бољег завета поста Исус јамац.

²³При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават [в чина си],

²³И они многи бише свештеници, јер им смрт не даде да остану.

²⁴но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

²⁴А Овај, будући да остаје вавек, има вечно свештенство.

²⁵Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

²⁵Зато и може вавек спасти оне који кроза Њ долазе к Богу, кад свагда живи да се може молити за њих.

²⁶Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

²⁶Јер такав нама требаше поглавар свештенички: свет, безазлен, чист, одвојен од грешника, и који је био више небеса;

²⁷Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после [за греховете на] людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.

²⁷Коме није потребно сваки дан, као свештеницима, најпре за своје грехе жртве приносити, а потом за народне, јер Он ово учини једном, кад себе принесе.

²⁸Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, [поставят] Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.

²⁸Јер закон поставља људе за свештенике који имају слабост; а реч заклетве које је речена по закону, постави сина вавек савршена.