¹А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

¹А ово је глава од тога што говоримо: имамо таквог Поглавара свештеничког који седи с десне стране престола Величине на небесима;

²служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

²Који је слуга светињама и истинитој скинији, коју начини Господ, а не човек.

³Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нужно е и Тоя [първосвещеник] да има нещо да принася.

³Јер се сваки поглавар свештенички поставља да приноси даре и жртве; зато ваља да и Овај шта има што ће принети.

⁴А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има [такива], които принасят даровете според закона;

⁴Јер да је на земљи, не би био свештеник, кад имају свештеници који приносе даре по закону,

⁵(които служат на [онова, което е само] образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", [му] каза [Бог], "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),

⁵Који служе обличју и сену небеских ствари, као што би речено Мојсију кад хтеде скинију да начини: Гледај, рече, да начиниш све по прилици која ти је показана на гори.

⁶но на дело [Христос] е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

⁶А сад доби бољу службу, као што је и посредник бољег завета, који се на бољим обећањима утврди.

⁷Защото, ако оня първи [завет] е бил без недостатък, [Бог] не би търсил място за втори.

⁷Јер да је онај први без мане био, не би се другом тражило места.

⁸А напротив, когато порицава [израилтяните], казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

⁸Јер кудећи их говори: Ево дани иду, говори Господ, и начинићу с домом Израиљевим и с домом Јудиним нов завет;

⁹Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.

⁹Не по завету који начиних с очевима њиховим у онај дан кад их узех за руку да их изведем из земље мисирске; јер они не осташе у завету мом, и ја не марих за њих, говори Господ.

¹⁰Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;

¹⁰Јер је ово завет који ћу начинити с домом Израиљевим после оних дана, говори Господ: даћу законе своје у мисли њихове, и на срцима њиховим написаћу их, и бићу им Бог, и они ће бити мени народ.

¹¹И няма [вече] да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.

¹¹И ниједан неће учити свог ближњег, и ниједан брата свог, говорећи: Познај Господа; јер ће ме сви познати од малог до великог међу њима.

¹²Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".

¹²Јер ћу бити милостив неправдама њиховим, и грехе њихове и безакоња њихова нећу више спомињати.

¹³А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

¹³А кад вели: нов завет, први начини ветхим; а шта је ветхо и остарело, близу је краја.