¹А даже при първия [завет] имаше постановления за богослужение, [имаше] и земно светилище.

¹Тако и први завет имаше правду богомољства и светињу земаљску.

²Защото беше приготвена скиния, в първата [част] на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която [част] се казва светото място;

²Јер скинија беше начињена прва, у којој беше свећњак и трпеза и постављени хлебови, што се зове светиња.

³а зад втората завеса [беше оная част] от скинията, която се казваше пресветото [място],

³А за другим завесом беше скинија, која се зове светиња над светињама,

⁴гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

⁴Која имаше златну кадионицу, и ковчег завета окован свуда златом, у коме беше златан суд с маном, и палица Аронова, која се беше омладила, и плоче завета.

⁵и над него [бяха] херувимите на [Божията] слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

⁵А више њега беху херувими славе, који осењаваху олтар; о чему се не може сад говорити редом.

⁶И когато тия неща бяха така приготвени, в първата [част] на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

⁶А кад ово беше тако уређено, улажаху свештеници свагда у прву скинију и савршиваху службу Божију.

⁷а във втората веднъж в годината [влизаше] само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

⁷А у другу улажаше једном у години сам поглавар свештенички, не без крви, коју приноси за себе и за народна незнања.

⁸С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата [част] на скинията,

⁸Овим показиваше Дух Свети да се још није отворио пут светих, докле прва скинија стоји;

⁹която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено [чист],

⁹Која остаде прилика за садашње време, у које се приносе дари и жртве, и не могу да се сврше по савести оног који служи.

¹⁰[понеже се състоят] само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

¹⁰Осим у јелима и пићима, и различном умивању и правдању тела, које је постављено до времена поправљења.

¹¹А понеже Христос дойде [като] първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

¹¹Али дошавши Христос, поглавар свештенички добара која ће доћи, кроз бољу и савршенију скинију, која није руком грађена, то јест, није овог створења,

¹²веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби [за нас] вечно изкупление.

¹²Ни с крвљу јарчијом, нити телећом, него кроз своју крв уђе једном у светињу, и нађе вечни откуп.

¹³Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

¹³Јер ако крв јунчија и јарчија, и пепео јуничин, покропивши њом опогањене, освећује на телесну чистоту;

¹⁴то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

¹⁴А камоли неће крв Христа, који Духом Светим себе принесе без кривице Богу, очистити савест нашу од мртвих дела, да служимо Богу Живом и Истинитом?

¹⁵Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство [чрез] смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

¹⁵И зато је новом завету посредник, да кроз смрт, која би за откуп од преступака у првом завету, обећање вечног наследства приме звани.

¹⁶Защото гдето има завещание, трябва, за [изпълнението му], да се докаже и смъртта на завещателя.

¹⁶Јер где је завет ваља да буде и смрт оног који чини завет.

¹⁷Защото завещанието влиза в сила, [само] гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

¹⁷Јер је завет по смрти потврђен: будући да нема никакве силе док је жив онај који га је начинио.

¹⁸Затова нито първият [завет] бе утвърден без кръв.

¹⁸Јер ни први није утврђен без крви.

¹⁹Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

¹⁹Јер кад Мојсије изговори све заповести по закону свом народу, онда узе крви јарчије и телеће, с водом и вуном црвеном и исопом, те покропи и књигу и сав народ.

²⁰"Това е кръвта, [проляна] при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

²⁰Говорећи: Ово је крв завета који Бог начини с вама.

²¹При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

²¹А тако и скинију и све судове службене покропи крвљу.

²²И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

²²И готово све се крвљу чисти по закону, и без проливања крви не бива опроштење.

²³И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия [жертви], а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

²³Тако је требало да се обличја небеских овима чисте, а сама небеска бољим жртвама од ових.

²⁴Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

²⁴Јер Христос не уђе у рукотворену светињу, која је прилика праве, него у само небо, да се покаже сад пред лицем Божијим за нас;

²⁵и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

²⁵Нити да много пута приноси себе, као што поглавар свештенички улази у светињу сваке године с крвљу туђом:

²⁶(иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

²⁶Иначе би Он морао много пута страдати од постања света; а сад једном на свршетку века јави се да својом жртвом сатре грех.

²⁷И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това [настава] съд,

²⁷И као што је људима одређено једном умрети, а потом суд:

²⁸така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без [да има работа] с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

²⁸Тако се и Христос једном принесе, да узме многих грехе; а другом ће се јавити без греха на спасење онима који Га чекају.