¹Защото законът, като съдържа [в себе си само] сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то [свещениците], които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с [тях] да направят съвършени [в чистота] ония, които пристъпват [да жертвуват].

¹Јер закон имајући сен добара која ће доћи, а не само обличје ствари, не може никада савршити оне који приступају сваке године и приносе оне исте жртве.

²Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво [изобличение на] съвестта за грехове.

²Иначе би престале приносити се, кад они који служе не би више имали никакву савест за грехе, кад се једном очисте;

³Но в тия [жертви] всяка година става спомен за греховете.

³Него се њима сваке године чини спомен за грехе.

⁴Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

⁴Јер крв јунчија и јарчија не може узети грехе.

⁵Затова [Христос], като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

⁵Зато, улазећи у свет говори: Жртава и дарова ниси хтео, али си ми тело приправио.

⁶Всеизгаряния и [приноси] за грях не Ти са угодни.

⁶Жртве и прилози за грех нису Ти били угодни.

⁷Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

⁷Тада рекох: Ево дођох, у почетку књиге писано је за мене, да учиним вољу Твоју, Боже.

⁸Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които [впрочем] се принасят според закона),

⁸И више казавши: Прилога и приноса и жртава, и жртава за грехе ниси хтео, нити су Ти били угодни, што се по закону приносе;

⁹после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". [Ще каже]: Той отмахва първото, за да постанови второто.

⁹Тада рече: Ево дођох да учиним вољу Твоју, Боже. Укида прво да постави друго.

¹⁰С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

¹⁰По којој смо вољи ми освећени приносом тела Исуса Христа једном.

¹¹И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

¹¹И сваки свештеник стоји сваки дан служећи и једне жртве много пута приносећи које никад не могу узети грехе.

¹²но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

¹²А Он принесавши једину жртву за грехе седи свагда с десне стране Богу.

¹³та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

¹³Чекајући даље док се положе непријатељи Његови подножје ногама Његовим.

¹⁴Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

¹⁴Јер једним приносом савршио је вавек оне који бивају освећени.

¹⁵А и Светият Дух ни свидетелствува [за това;] защото след като е казал: -

¹⁵А сведочи нам и Дух Свети; јер као што је напред казано:

¹⁶Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", [прибавя:]

¹⁶Ово је завет који ћу начинити с њима после оних дана, говори Господ: Даћу законе своје у срца њихова, и у мислима њиховим написаћу их;

¹⁷"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

¹⁷И грехе њихове и безакоња њихова нећу више спомињати.

¹⁸А гдето има прощение за тия неща, [там] вече няма принос за грях.

¹⁸А где је опроштење ових онде више нема прилога за грехе.

¹⁹И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

¹⁹Имајући, дакле, слободу, браћо, улазити у светињу крвљу Исуса Христа, путем новим и живим.

²⁰през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

²⁰Који нам је обновио заветом, то јест телом својим,

²¹и [като имаме] велик Свещеник над Божия дом,

²¹И свештеника великог над домом Божијим:

²²нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

²²Да приступамо с истиним срцем у пуној вери, очишћени у срцима од зле савести, и умивени по телу водом чистом;

²³нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

²³Да се држимо тврдо признања наде: јер је веран онај који је обећао;

²⁴и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁴И да разумевамо један другог у подбуњивању к љубави и добрим делима,

²⁵като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай [да престават], а да увещаваме [един друг], и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

²⁵Не остављајући скупштину своју, као што неки имају обичај, него један другог саветујући, толико већма колико видите да се приближује дан судни.

²⁶Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁶Јер кад ми грешимо намерно, пошто смо примили познање истине, нема више жртве за грехе;

²⁷но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁷Него страшно чекање суда, и ревност огња који ће да поједе оне који се супроте.

²⁸Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при [думата] на двама или трима свидетели;

²⁸Ко преступи закон Мојсијев, без милости умире код два или три сведока.

²⁹[тогава] колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо [проляната] при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

²⁹Колико мислите да ће горе муке заслужити онај који сина Божијег погази, и крв завета којом се освети за погану уздржи, и Духа благодати наружи?

³⁰Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене [принадлежи] възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³⁰Јер знамо Оног који рече: Моја је освета, ја ћу вратити, говори Господ; и опет: Господ ће судити народу свом.

³¹Страшно е да падне [човек] в ръцете на живия Бог.

³¹Страшно је упасти у руке Бога Живога.

³²Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

³²Опомињите се, пак, првих дана својих, у које се просветлисте и многу борбу страдања поднесосте,

³³кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

³³Које поставши гледање са срамота и невоља, а које поставши другови онима који живе тако.

³⁴Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁴Јер се на окове моје сажалисте, и дадосте с радошћу да се разграби ваше имање, знајући да имате себи имање боље и непропадљиво на небесима.

³⁵И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁵Не одбацујте, дакле, слободу своју, која има велику плату.

³⁶Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁶Јер вам је трпљење од потребе да вољу Божију савршивши примите обећање.

³⁷"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

³⁷Јер још мало, врло мало, па ће доћи Онај који треба да дође и неће одоцнити.

³⁸А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

³⁸А праведник живеће од вере; ако ли одступи неће бити по вољи моје душе.

³⁹Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

³⁹А ми, браћо, нисмо од оних који одступају на погибао, него од оних који верују да спасу душе.