¹А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

¹Вера је, пак, тврдо чекање оног чему се надамо, и доказивање оног што не видимо.

²Защото поради нея за старовременните [добре] се свидетелствуваше.

²Јер у њој стари добише сведочанство.

³С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

³Вером познајемо да је свет речју Божјом свршен, да је све што видимо из ништа постало.

⁴С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая [вяра] той и след смъртта си още говори.

⁴Вером принесе Авељ Богу већу жртву него Каин, кроз коју доби сведочанство да је праведник, кад Бог посведочи за даре његове; и кроз њу он мртав још говори.

⁵С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

⁵Вером би Енох пренесен да не види смрт; и не нађе се, јер га Бог премести, јер пре него га премести, доби сведочанство да угоди Богу.

⁶А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има [Бог], и [че] Той възнаграждава тия, които го търсят.

⁶А без вере није могуће угодити Богу; јер онај који хоће да дође к Богу, ваља да верује да има Бог и да плаћа онима који Га траже.

⁷С вяра Ное, предупреден [от Бога] за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която [вяра] той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

⁷Вером Ноје примивши заповест и побојавши се оног што још не виде, начини ковчег за спасење дома свог, којим осуди сав свет, и поста наследник правде по вери.

⁸С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе [и да отиде] на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

⁸Вером послуша Авраам кад би позван да изиђе у земљу коју хтеде да прими у наследство, и изиђе не знајући куда иде.

⁹С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

⁹Вером дође Авраам у земљу обећану, као у туђу, и у колибама живљаше с Исаком и с Јаковом, сунаследницима обећања тог.

¹⁰Защото очакваше града, който има [вечни] основи, на който архитект и строител е Бог.

¹⁰Јер чекаше град који има темеље, коме је зидар и Творац Бог.

¹¹С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

¹¹Вером и сама Сара нероткиња прими силу да затрудни и роди преко времена старости; јер држаше за верног Оног који обећа.

¹²Затова [само] от един човек, и той замъртвял, се народи [множество], колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

¹²Зато се и родише од једног, још готово мртвог, као звезде небеске мноштвом, и као небројени песак покрај мора.

¹³Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили [изпълнението на] обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

¹³У вери помреше сви ови не примивши обећања, него га видевши издалека, и поклонивши му се, и признавши да су гости и дошљаци на земљи.

¹⁴А ония, които говорят така, явно показват, че търсят [свое] отечество;

¹⁴Јер који тако говоре показују да траже отачанство.

¹⁵и ако наистина, [така говорейки], са имали в ума си онова [отечество], от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

¹⁵И да би се они опоменули оног из ког изиђоше, имали би време да се врате.

¹⁶Но на дело желаят едно по-добро [отечество], сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

¹⁶Али сад боље желе, то јест небеско. Зато се Бог не стиди њих назвати се Бог њихов; јер им приправи град.

¹⁷С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си [син], -

¹⁷Вером приведе Авраам Исака кад би кушан, и јединороднога приношаше, пошто беше примио обећање,

¹⁸оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

¹⁸У коме беше казано: У Исаку назваће ти се семе;

¹⁹като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин [на възкресение] го и получи назад.

¹⁹Помисливши да је Бог кадар и из мртвих васкрснути; зато га и узе за прилику.

²⁰С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

²⁰Вером благослови Исак Јакова и Исава у стварима које ће доћи.

²¹С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се [Богу подпирайки се] върху края на тоягата си.

²¹Вером благослови Јаков умирући сваког сина Јосифовог, и поклони се врху палице његове.

²²С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

²²Вером се опомиња Јосиф умирући изласка синова Израиљевих, и заповеда за кости своје.

²³С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,

²³Вером Мојсија, пошто се роди, крише три месеца родитељи његови, јер видеше красно дете, и побојаше се заповести цареве.

²⁴С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

²⁴Вером Мојсије, кад би велики, не хтеде да се назива син кћери Фараонове;

²⁵и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

²⁵И воље страдати с народом Божијим, неголи имати земаљску сладост греха:

²⁶като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на [бъдещата] награда.

²⁶Државши срамоту Христову за веће богатство од свега блага мисирског; јер гледаше на плату.

²⁷С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като [един, който] вижда Невидимия.

²⁷Вером остави Мисир, не побојавши се љутине цареве; јер се држаше Оног који се не види, као да Га виђаше.

²⁸С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

²⁸Вером учини пасху и пролив крви, да се онај који губљаше прворођене не дотакне до њих.

²⁹С вяра [израилтяните] минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

²⁹Вером пређоше Црвено Море као по сувој земљи; које и Мисирци окушавши потопише се.

³⁰Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

³⁰Вером падоше зидови јерихонски, кад се обилази око њих седам дана.

³¹С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

³¹Вером Раав курва не погибе с неверницима, примивши уходе с миром, и изведавши их другим путем.

³²И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

³²И шта ћу још да кажем? Јер ми не би достало времена кад бих стао приповедати о Гедеону, и о Вараку и Самсону и Јефтају, о Давиду и Самуилу, и о другим пророцима,

³³които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

³³Који вером победише царства, учинише правду, добише обећања, затворише уста лавовима,

³⁴угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

³⁴Угасише силу огњену, побегоше од оштрица мача, ојачаше од немоћи, посташе јаки у биткама, растераше војске туђе;

³⁵Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

³⁵Жене примише своје мртве из васкрсења; а други бише побијени, не примивши избављење, да добију боље васкрсење;

³⁶Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

³⁶А други ругање и бој поднесоше, па још и окове и тамнице;

³⁷с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

³⁷Камењем побијени бише, претрвени бише, искушани бише, од мача помреше; идоше у кожусима и у козјим кожама, у сиротињи, у невољи, у срамоти;

³⁸те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

³⁸Којих не беше достојан свет, по пустињама потуцаше се, и по горама и по пећинама и по рупама земаљским.

³⁹Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, [пак] не получиха [изпълнението на] обещанието,

³⁹И ови сви добивши сведочанство вером не примише обећања;

⁴⁰да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

⁴⁰Јер Бог нешто боље за нас одреди, да не приме без нас савршенства.