¹Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

¹Зато, дакле, и ми имајући око себе толику гомилу сведока, да одбацимо свако бреме и грех који је за нас прионуо, и с трпљењем да трчимо у битку која нам је одређена,

²като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата [ни], Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

²Гледајући на Начелника вере и Свршитеља Исуса, који место одређене себи радости претрпе крст, не марећи за срамоту, и седе с десне стране престола Божијег.

³Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

³Помислите, дакле, на Оног који је такво противљење против себе од грешника поднео, да не ослабе душе ваше и да вам не дотужи.

⁴Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

⁴Јер још до крви не дођосте борећи се против греха,

⁵И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

⁵И заборависте утеху коју вам говори, као синовима: Сине мој! Не пуштај у немар карања Господња, нити губи воље кад те Он покара;

⁶Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

⁶Јер кога љуби Господ оног и кара; а бије сваког сина ког прима.

⁷Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща [му] не наказва?

⁷Ако трпите карање, као синовима показује вам се Бог: јер који је син ког отац не кара?

⁸Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

⁸Ако ли сте без карања, у коме сви део добише, дакле сте копилад, а не синови.

⁹Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

⁹Ако су нам дакле телесни очеви наши карачи, и бојимо их се, како да не слушамо Оца духова, да живимо?

¹⁰Защото те за малко време са [ни] наказвали, според както им е било угодно, а Той - за [наша] полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

¹⁰Јер они за мало дана, како им угодно беше, караху нас; а Овај на корист, да добијемо део од Његове светиње.

¹¹Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

¹¹Јер свако карање кад бива не чини се да је радост, него жалост; али после даће миран род правде онима који су научени њиме.

¹²Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

¹²Зато ослабљене руке и ослабљена колена исправите,

¹³и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

¹³И стазе поравните ногама својим, да не сврне шта је хромо, него још да се исцели.

¹⁴Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

¹⁴Мир имајте и светињу са свима; без овог нико неће видети Господа.

¹⁵И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да [ви] смущава, и мнозинството да се зарази от него;

¹⁵Гледајте да ко не остане без благодати Божије: да не узрасте какав корен горчине, и не учини пакост, и тим да се многи не опогане.

¹⁶да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

¹⁶Да не буде ко курвар или опогањен, као Исав, који је за једно јело дао првородство своје.

¹⁷понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума [у баща си].

¹⁷Јер знате да је и потом, кад хтеде да прими благослов, одбачен; јер покајање не нађе места, ако га и са сузама тражаше.

¹⁸Защото вие не сте пристъпили до [планина] осезаема и пламнала в огън, [нито] до тъмнина и буря,

¹⁸Јер не приступисте ка гори која се може опипати, и огњу разгорелом, облаку, и помрчини и олуји,

¹⁹[нито] до тръбен звук и глас на думи; [такъв, щото] ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

¹⁹И трубном гласу, и гласу речи, ког се одрекоше они који чуше, да не чују више речи;

²⁰(защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

²⁰Јер не могаху да поднесу оно што се заповедаше: Ако се и звер дотакне до горе, биће камењем убијена.

²¹и толкоз страшна беше гледката, [щото] Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

²¹И тако страшно беше оно што се виде да Мојсије рече: Уплашио сам се и дрхћем.

²²но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

²²Него приступисте к Сионској гори, и ка граду Бога Живога, Јерусалиму небеском, и многим хиљадама анђела,

²³при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

²³К сабору и цркви првородних који су написани на небесима, и Богу, судији свих, и духовима савршених праведника,

²⁴при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри [неща] от Авеловата.

²⁴И к Исусу, Посреднику завета новог, и крви кропљења, која боље говори неголи Авељева.

²⁵Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха [наказанието], като презряха този, който [ги] предупреждаваше на земята, то колко повече не [щем избегна] ние, ако се отървем от Този, Който [предупреждава] от небесата!

²⁵Али гледајте да се не одрекнете Оног који говори; јер кад они не утекоше који се одрекоше оног који пророковаше на земљи, а камоли ми који се одричемо небеског,

²⁶Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

²⁶Ког глас потресе онда земљу, а сад обећа говорећи; још једном ја ћу потрести не само земљу него и небо.

²⁷А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

²⁷А што вели: још једном, показује да ће се укинути оно што се помиче, као створено, да остане оно што се не помиче.

²⁸Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

²⁸Зато, примајући царство непоколебано, да имамо благодат којом служимо за угодност Богу, с поштовањем и са страхом.

²⁹защото нашият Бог е огън, който пояжда.

²⁹Јер је Бог наш огањ који спаљује.