¹Постоянствувайте в братолюбието.

¹Љубав братинска да остане међу вама.

²Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

²Гостољубивости не заборављајте; јер неки не знајући из гостољубивости примише анђеле на конак.

³Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, - страдащите, като сте и сами вие в тяло.

³Опомињите се сужња као да сте с њима свезани, оних којима се неправда чини као да сте и сами у телу.

⁴Женитбата [нека бъде] на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

⁴Женидбу да држе сви у части, и постеља женидбена да буде чиста; а курварима и прељубочинцима судиће Бог.

⁵Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам [Бог] е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";

⁵Не будите среброљупци; будите задовољни оним што имате. Јер Он рече: Нећу те оставити, нити ћу од тебе одступити;

⁶така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?"

⁶Тако да смемо говорити: Господ је мој помоћник, и нећу се бојати; шта ће ми учинити човек?

⁷Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.

⁷Опомињите се својих учитеља који вам казиваше реч Божију; гледајте на свршетак њиховог живљења, и угледајте се на веру њихову.

⁸Исус Христос е същият вчера днес и до века.

⁸Исус Христос јуче је и данас онај исти и вавек.

⁹Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с [наредби за] ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по {Гръцки: Са ходили в.} тях.

⁹У науке туђе и различне не пристајте; јер је добро благодаћу утврђивати срца, а не јелима, од којих не имаше користи они који живљаше у њима.

¹⁰Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.

¹⁰Имамо, пак, олтар од ког они не смеју јести који служе скинији.

¹¹Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището [като жертва] за греховете.

¹¹Јер којих животиња крв уноси поглавар свештенички у светињу за грехе, оних се телеса спаљују изван логора.

¹²Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от [градската] порта.

¹²Зато Исус, да освети народ крвљу својом, изван града пострада.

¹³Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.

¹³Зато дакле да излазимо к Њему изван логора, носећи Његову срамоту.

¹⁴Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.

¹⁴Јер овде немамо града који ће остати, него тражимо онај који ће доћи.

¹⁵Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.

¹⁵Кроз Њега, дакле, да свагда приносимо Богу жртву хвале, то јест плод усана које признају име Његово.

¹⁶А не забравяйте да [правите] благодеяния и да споделяте с другите [благата си;] защото такива жертви са угодни на Бога.

¹⁶А добро чинити и давати милостињу не заборављајте; јер се таквим жртвама угађа Богу.

¹⁷бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте [им] се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за [тях]), за да изпълнят това [бдение] с радост, а не с въздишане; защото [да бдят с въздишане] не [би било] полезно за вас.

¹⁷Слушајте учитеље своје и покоравајте им се, јер се они старају за душе ваше, као који ће дати одговор, да то с радошћу чине, а не уздишући; јер вам ово не помаже.

¹⁸Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.

¹⁸Молите се Богу за нас. Јер се надамо да имамо добру савест, старајући се у свему добро да живимо.

¹⁹А особено [ви] се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.

¹⁹А одвише молим чините ово, да бих се пре вратио к вама.

²⁰А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,

²⁰А Бог мира, који изведе из мртвих великог Пастира овцама, крвљу завета вечног, Господа нашег Исуса Христа,

²¹дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

²¹Да вас саврши у сваком делу добром, да учините вољу Његову, чинећи у вама шта је угодно пред Њиме, кроз Исуса Христа, коме слава ва век века. Амин.

²²Но моля ви се, братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.

²²Молим вас пак, браћо, примите реч поучења; јер укратко написах и послах вам.

²³Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.

²³Знајте да је отишао наш брат Тимотије, с којим, ако скоро дође, видећу вас.

²⁴Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.

²⁴Поздравите све учитеље своје и све свете. Поздрављају вас браћа која су из Талијанске.

²⁵Благодат да бъде с всички вас Амин.

²⁵Благодат са свима вама. Амин.